Работя си аз в японската столица и се боря индивидуално с икономическата криза. Животът в прекрасния Токио ежедневно ме глези с тонове от любимия ми швейцарски шоколад, но...отвреме-навреме поглъщам и по някоя намокрена коричка стар хляб и се радвам и на нея. Последната едва преглътнах преди броени дни:
...да направиш успешна презентация пред един от най-големите босове на “Голдмън Сакс” сигурно е нелека задача. Може и корем да те присвие. Такова обяснение, предполагам, си е дал сина ми, когато усетил някакъв дискомфорт и странна тежест в корема веднага след последвалите овации на колегите му.
И двамата знаем, че японските лекари не са толкова добри диагностици като българските им колеги /някой ще да ми го е внушил, а аз пък на него/, та избягваме контактите с тях, като се доверяваме на изпечени рецепти като: здравословно хранене, ежедневен крос и спорт, здрав сън, разходки след вечеря, чист въздух сред природата....всичко това обаче “следваме” теоретично и по-рядко или почти никога практически. Иначе ежедневието ни е завъртяло яко и спим по 4-5 часа, храним се често с каквото ни попадне, пушачите и задимени помещения не ни пречат особено, спортуваме, колкото да се разпишем или когато няма интересен филм, книга, барбекю с приятели, културно събитие.
...Усещайки, че нещо не е наред, през късния следобед момчето отива при лекаря на компанията. Следва моментална снимка и бързи изследвания. Той изразява опасения за “апандесит или нещо такова” и го изпраща в близката “Бърза помощ”, от където ми се обадиха да отида, тъй като белите кръвни телца са с пъти завишени, открили са “нещо”, което трябва да бъде отстранено по оперативен път веднага и аз трябва да съм преди и след операцията там. Оффффффффффф...
Изразих по-горе съмнение, че японските лекари не са толкова добри специалисти и компетентни диагностици като нашите, но сериозността, загрижеността, експедитивността и изключителните грижи, които последваха за спасяването на един човешки живот /хмммм, до там се стигна, като видях отстраненото от него онова парче месо голямо колкото една длан/, компенсираха слуховете и празните приказки за несъстоятелността и слабостите на японската здравна система, медицинско образование и бърза помощ.
Настаниха го в самостоятелна стая. Пред вратата:компютър на стойка, на която отбелязаха всичките резултати от изследванията. Медицинско лице вкарваше на всеки 30 минути промяната в състоянието. Температурата и някои “данни” взимаха с вид “лепенки” за броени секунди. Попитаха даже дали ще има нужда от преводач на български език.
Президентът на болницата, виден преподавател в елитния Токио юнивърсити, завършил и преподавал и в Щатите, минава на визитация със своя преносим лап-топ, записва предварително обобщените данни, сверява назначеното лечение, проследява хода на възстановяване и сътоянието на всеки пациент по отделно. Преди и след визитация, всички 11 лекари /преброих ги и ги снимах/, които го придружават, заседават. За всеки пациент отделят немалко време.
Опериращият лекар НЯМА ПРАВО в първите 2 дни да си ходи в къщи, докато състоянието на пациента не е задоволително. В “нашия случай” той “живееше” на същия етаж в продължение на четири дни, поради сложността на операцията, а следващите три дни прекарваше в болницата между 12 и 16 часа.
Моето момче получи едно малко видео-TV /около 35 см/, лекичко и кокетно на “Сони”, с което можеше да позалъгва дългото лежане с филми /нали сме холерици, не сме свикнали на толкова време прекарване на легло/, да влиза в “конферентна връзка”, ако желае, да следи “борсите”.......и тук... се запитах...какво ли следи на екрана един пациент ако е с професия на лекар – гинеколог /шегувам се!/.
Прякият му шеф, колегите от неговия отбор, доволни, че за последното тримесечие в тази световна банкова криза, тяхната банка е на плюс, вицепрезидентът, “мозъкът” по рисковите операции....оффф, кой беше още...всички те се обадиха и пожелаха бързо възстановяване! Последваха визити.
Пред стаята, в която лежеше, имаше огромна стъклена стена с компютри, които са свързани с онези, поставените пред вратите на помощенията на всеки пациент. Състоянието се следи непрекъснато и оттам. Всеки етаж е разделен на три, с три обособени “централни остъклени помещения”. На стъклата - ясно изписани табели: “Моля, не носете бонбони, цветя, пари или каквито и да са подаръци за НИКОГО от персонала. Не приемаме!”
На етажите има обособено помещение с огромен телевизор, столове и пейки, малка библиотека с книги, ребуси, списания и манга, както и малък магазин, така нар. “кънвиниънт”, тоест магазин за удобство, в което персоналът, пациентите или близките им могат да купят неща, от които имат нужда. До библиотеката видях голяма осветена поставка с листовки и реклами на продукти, които се продават без рецепти в дрогериите. Имаше и широка гама от фармацефтични и прочие продукти като овлажняващи кърпички, дезинфикциозни течности за ръце с ухание на грейпфрут или лимон, лосиони за лице, кремове-мостри, шишенца с пяна за дълбоко почистване на лицето без спирт и алкохол, витамини в опаковка по 4 таблетки, чехли за еднократно ползване...не видях никой да си вземе за ползване или защо пък не “за в къщи”.
Посещенията са разрешени. Денонощно. На централната информация даваш името си, етажа и номера на стаята. Получаваш табелка, на която пише “посетител” и я закачваш на ревера.
Тихо и спокойно е. Като в санаториум. Жените, които дезинфекцират помещенията и коридорите, правят това на всеки четири часа /общо шест пъти в денонощието/, включително и вратите, парапетите, дръжките на вратите, бутоните на асансорите. Някои от тях бяха много миловидни. Разбрах, че са студентки и бъдещи лекарки и здравни работници, които припечелват от така нар. “арбайто”. Вършат всичко това старателно, внимателно и добросъвестно. Не пропускат никого от минаващите с усмивка и дълбок поклон. Изчислих, че на ден се покланят около 200 пъти. Някои и повече.
И докато момчето се възстановяваше, а на мен хич не ми бе до никакви шоколади, било то швейцарски или белгийски, акциите на китайската “CFSG”, които препоръчах във форума неотдавна, му донесоха една много приятна изненада. Последва и изписване.
А аз…амиииии, аз се запътих към “Мидтаун” благодарейки на Бога за бързото възстановяване на момчето ми, за златните ръце на японския хирург, за онези работливи “пчелички” в токийската “Бърза помощ”, за безупречно действащата здравна ситема, за близките ми, които будуваха редом с мен дни наред… а в главата ми онази брилянтна мисъл за 4-те основни група храни: млечен шоколад, черен шоколад, бял шоколад и шоколад аеро.”
Вашата щастлива Ейен.
"Пиеро с будьоновка" - статия ...
Индустриализацията през периода Мейджи о...
14.07.2009 08:04
Да е живо и здраво синчето :)
Важното е, че момчето ти е добре!)Поздрави!
14.07.2009 08:31
Благодаря Ви за пожеланията за здраве. Да ви се връща!
14.07.2009 08:33
Горещо препоръчвам на всеки, който си е надмогнал харча, да се посети Япония. И ако има възможност да избира, нека го направи в края на март или началото на април, по време на фестивала "hanami (cherry blossom viewing)". Преживяването е незабравимо и емоцията си струва. Особено за туристи търсещи нещо ново и вълнуващо.
Независимо от "патос-а" и личното ми отношение, зная много добре, че не е никак лесно да си "редови японец в Япония" (същото важи и за чужденците, които си вадят хляба там!), но си признавам, че мъничко Ви завиждам. Макар и благородно!
14.07.2009 09:07
Поздрави!
Желая здраве и бързо подобрение на състоянието му!
Поздрави!
14.07.2009 09:26
И повече преживявания, свързани с усмивка...:)
А това, което прочетох за медицинското обслужване в Япония, меко казано ме впечатли... На светлиииинни години разстояние от нас...
Поздрави..., топли, усмихнати...от мен, Ася...:)
Откривам я във Вашите слънчеви постинги и Ви се радвам.
Поздрави, Ейен.
Разбирам ,че всичко лошо е вече зад гърба Ви и двамата със сина си очаквате момента в който той здрав и освежен да се върне към своите сериозни занимания ,а Вие да му се радвате извън чудесната и все пак болнична сграда!
Много добър постинг и ще го покажа на мъжът ми за да се запознае с порядките в едно друго лечебно заведение отстоящо от тук на хиляди километри ,но достътъчно модерно и добро за да му се засвидетелства с възхита необходимото уважение и да се почерпи евентуално опит !
Прегръщам те - перкрасна си !:)
14.07.2009 10:19
Поздрави! :о)
Поздрави още веднъщ-удоволствие е да те чета!
14.07.2009 10:55
Много мило предложение, което със съжаление ще трябва да отклоня. Не ми се ще по нашенски да се самосъжалявам обяснявайки колко и как невъзможно ми е в момента, а в следващата 1-2 години...
Още веднъж благодаря, и приятна вечер!
анонимен #5
Желая на "твоето момче" бързо оздравяване! А на теб един много усмихнат и слънчев ден!
Поздрави.
14.07.2009 11:36
А човечността, уважаема, не я търсете само у лекарите и персонала на болниците, търсете я у всекиго!
Преди две години се наложи да махнем сливиците на дъщеря ми и ни насочиха към Многопрофилна болница КАСПЕЛА - Пловдив.
Аз бях учуденa, че виждам перфектна чистота, за която се грижеха млади момичета... Стаите са с две легла и за дъщеря ми се погрижи доц. д-р Илиан Дойков д.м., който ми беше препоръчан като най добрия хирург УНГ в цяла южна България. След операцията до дъщеря ми неотлъчно имаше лекар, до момента на изписването. В същото време до нея беше винаги един от нас.
Споделям това, за да имате необходимата информация, в случай че ви се наложи да посетите някакво болнично заведение.
Надявам се, да не ви се наложи... разбира се. :)
http://www.kaspela.com/contacts/
14.07.2009 12:40
то и наш'то си е ...нищо особено!
Статисти сме в лош филм от доста време, но явно много си ни харесва, тъй като не си сменяме ролите и сценария!
Е, тръшкаме се от време на време, но повече за да се отчетеме пред собственото си его, отколкото за нещо по-сероизно. Харесваме си гьола и туй то!
Това, че хората са се взели в ръце и са градили - не се брои! Но все пак, нека си спомним какво стана с болничната и поликлиничната база наследство от "хепи соц-а". Както и с другото, създавано с усилията и средствата на всички нас или на родителите ни.
За съжаление, дори пасивността ни към най-масовия български спорт - краденето от обществото, не прави чест. Без значение дали е нечий непродупчен билет в трамвая или е спазването на принципа: сутринта закъснях, за сметка на това ще си тръгна по-рано. От работа! И че е укорима, дори и лично да не сме участвали. Самият факт, че сме знаели, е достатъчен сам по себе си. Поради което, може би не е и много морално да говорим за човечност, след като участваме във филма...
Колкото до чужбина и чужбинските навици - най-голямо впечатление прави усмивката, с която се обръщат към питащия, дори когато е налице комуникационен проблем.
Хайде с ръка на сърцето да се опитаме да си спомним, кога за последно сме видяли някой на улицата или в градския транспорт да ни се усмихва?
Привет и благодаря за интересния разказ!
Благодаря ти, че го сподели с нас!
14.07.2009 13:32
За мой "късмет", точно тогава получих бъбречна криза. Позвъних на рецепцията, на "бел-бой"-я и буквално за по-малко от 10 минути се позвъни на моята врата. Там всички стаи бяха с луксозни метални врати оборудвани с шпионка и звънец. Отвън ме чакаха двама санитари в подобни на военни униформи и ...бели каски. Накараха ме да седна на инвалидна количка и с нея ме транспортираха до линейката, която чакаше пред хотела. За съжаление японците почти не говорят английски и се наложи да извикаме координаторката на групата една миловидна японка говореща един много стронен английски, но с нейна помощ се разбахме. Линейката не тръгна докато санитарите не се увериха, че имам здравна осигуровка...
След това ме откараха в Токийскита бърза помощ една шестетажна сграда но разположена на огромна площ. Бях впечатлен от огромното фоайе-чакалня, което много ми напомняше на терминал на международно летище. Имаше 64 гишета (reception desks) с монитори и електронни табла над всяко. Чакащи почти нямаше, въпреки че в салона имаше десетки луксозни метални пейки. Придружаваше ме координаторката. За по малко от 5 минути ни извикаха от едно от гишетата. Качиха ме на първия етаж - Нефрологията. Всички данни за пациентите се поставяха още в приемното в специални метални контейнери (куфарчета) и посредством специална транспортна мрежа окачена на тавана се транспортираха до съответното отделение. Вътре ме прие специалист нефролог, направи ми спешно цветна снимка на бъбреците, установи, че малко камъче се е закачило на един от уретрите и не може да премине... Сложиха ми инжекция, която ме затопли и успокои болките за няколко часа. Комуникацията с лекаря беше много странна и интересна. Аз бях докаран в нещо като сепаре, отделено със завеси от другите помещения. Той ми говореше на японски с леко приведена глава. Координаторката извика един руснак, студент-специализант по японистика в Токио, който превеждаше от японски на английски и обратно от английски на японски. Но студентът стоеше зад завесата. И така с общи усилия и с невороятната организация и висок професионализъм на японската бърза помощ успях дя изкарам ноща без болки. На другия ден, вече в хотела, координаторката ми донесе един куп лекарства и най подробно ми преведе начина на приемането им. Дори ми нарисува схема...
Успях сравнително безпроблемно да завърша престоя си в Токио, но спомена за това премеждие е все още жив.
Поздрави от " миналото", т.е от БГ, която въпреки всичко -обичам.
---- по повод № 24. Един от най-добрите хирурзи, работещ в щатите - българин е. А един от най-новите им професори в Питсбърг също е български медик, завършил в Пловдив. Трябваха му 3 г. в БГ и 10 в щатите, където не му признаха дипломата и се наложи да "повтори".
Един от най-добрите ни фармацефти работят в Канада и вече получиха патент/за съжаление за компанията в която работят/
Велики сме, но когато не сме в БГ, където ни ценят, като хора-равни и очакват първо да даваме, после да получаваме. И всичко е въпрос на корпоративна и държавна - социална политика, която на този етап при нас липсва.
14.07.2009 13:37
Последния Ваш абзац ще си позволя да го перифразирам така: "Хайде с ръка на сърцето да се опитаме да си спомним, кога за последно някой ни е видял на улицата или в градския транспорт да се усмихваме?"
Към София: вероятно обслужването е в съответствие с цената, уважаема. Права сте - не съм бил в САЩ... не ме влече да ходя там, няма какво да видя. Но съм посетил достатъчно места между Огнена земя и Корейския полуостров, за да съм наясно горе-долу как стоят нещата. Ние, българите, не сме нито по-добри, нито по-лоши от останалите, само сме по-смачкани от самосъжаление.
14.07.2009 13:51
14.07.2009 14:29
Що се отнася до сравненията, сигурна съм, че евентуални изследвания биха установили, че България е на едно от последните места в Европа по надеждно диагностициране на заболявания. Не е изненада, разбира се. Но е тъжно и страшно когато тази статистика се превърне в житейска драма за някого.
Ще се възползвам от случая, за да ти благодаря отново, от все сърце, за желанието ти да ми помогнеш в труден момент. Трудното вече е зад нас, но не съм забравила добрината ти - без излишна патетика, конкретна, безусловна и навременна.
Поздрави, eien!
14.07.2009 14:50
Там нямаше никакви екстри, но имаше нещо прекрасно и това бяха докторите и сестрите.При условие, че не са им създадени никакви условия за работа те просто денонощно бдяха над мен.Постоянно идваха да стоят при мен, сестрите ми четяха книги на смени, дори имаше един възрастен циганин санитар, който най-редовно идваше да види дали съм жива и все ме питаше как съм и какво да ми донесе от магазина.Колко книги ми донесоха разни докторки от къщите си/защото много четях/, харесах маникюра на една от сестрите на другия ден ми купила същия лак миличкото ангелче/с мизерната си заплата без да се скъпи/.Случи се нещо с мен и поне две седмици не можах да заспя-почти всяка нощ на съседното легло, което беше празно си беше легнал някой и си говореше с мен ПО ЦЯЛА НОЩ!!!
А когато прескочих трапа и ме качиха в отделението доктора, който ме оперира идваше постоянно и дори в събота отивайки на заслужена почивка, преди да тръгне минаваше сутринта да види как съм и чак тогава тръгваше.
Няма да пиша имена, но го написах това, за да знаете и да не се отчайвате че и ние имаме нещо прекрасно в нашите болници и това са хората.Мисля си че ако им се създадат условия на работа, които дори и малко да се доближават до гореописаните те ще са най-добрите лекари в световен мащаб, защото освен лекарски знания и умения притежават и човечност.
Според мен поне половината от лечението е доброто отношение на персонала и адекватните грижи. Тука, в която и болница да влезнеш почти веднага пипваш вътрешноболнична инфекция .... И после допълнително те лекуват и от нея едни намусени недоспали сестри и лекари ...
14.07.2009 15:06
хубаво е когато в условията на криза , срив и обезверяване можем още да сме хора и да казваме по едно простичко
благодаря
Наздраве - парченце за теб от моя Lindor!
14.07.2009 17:11
14.07.2009 19:31
15.07.2009 03:37
15.07.2009 07:43
Вместо да се впечатлявате отдалече и да преглъщате на сухо като циганче пред кебапчийница, защо направо не идете да живеете в Япония?
Може би защото не Ви стиска - там властват жестоки правила, а тук си правите каквото си поискате и никой не Ви търси отговорност.
Познавам над 100 българи, които са се вписали в тукашния начин на живот и от никого не съм чула оплакване, от "жестоки правила". Сред българите имаме професор-японист, която преподава на японци техния език в японски университет и още много други примери. На всички тях и техните деца пожелавам здраве и успехи.
Отговорът и мнението Ви напомня за...." а вие защо биете негрите". Уважавам всяко мнение, но не съм съгласна, че в България съм си правила каквото си искам. Че и никой пък не ми търсел отговорност?! Напротив. Винаги съм имала желание да бъда един нормален, възпитан гражданин. Никога не съм можела да си затварям очите пред пошлостта и кражбите...както и тук, в Япония, пред позитивните, градивните, човешките, естететическите моменти от живота на едно добре функциониращо общество. Отдавна съм забравила какво е това да заключвам колата си на улицата, да не оставям в незаключената си кола чантата, да ме оберат, да не ми върнат точно ресто, някой да поиска или вземе бакшиш - абсурд!!!, да ми подвикне, да се скара, да ме нагруби. Такива са и помежду си.
При близо 130 млн. население е съвсем естествено да има и хора- по-грозни, и по-глупави, и по-невъзпитани. Но за тях не става въпрос в постинга ми. А и те са рядкост.
Днес например прочитам в световната преса, за Голдман Сакс следното: Goldman Sachs reports earnings of $3.44bn for the second quorter, Goldman Sachs yesterday reported the largest quarterly profit in its history as a public company...
не че тези пари ще ми влязат в джоба, но се радвам, че някой преодолява кризата и не е дамгосан с меча на обречеността, което внушаваха посъвместно световните финасови капацитети.Иска ми се да не живея обезверена, че в България всичко е тотално загубено и няма да има оправия. Ще има!Вярвам!
15.07.2009 10:49
Думите ми определено не бяха адресирани към Вас, уважаема. Ако честолюбието Ви е било засегнато от думите ми - съжалявам, но причината не е в мен.
За "Голдман сакс" и ние сме чели, но благодаря Ви все пак, че се опитвате да ни просветите. Когато някой печели, друг губи, нали знаете? Тоест срещу тези 1,8 милиарда на другото блюдо на везната стоят хиляди, а може би и милиони бедни, гладни, експлоатирани, болни, умиращи хора, за които няма линейки, доктори, течни кристали и бипкания. Има само живот, труд и смърт.
Радвам се, че всичко е минало благополучно за сина Ви и благородно завиждам за средата, в която живеете. Самата аз оставам с надежда милата ни Родина поне да тръгне в тая посока - към спазване на закони и правила. Иначе, язък ни за гения!
16.07.2009 04:15
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
16.07.2009 09:53
винаги има друго блюдо! Независимо от това дали осъзнаваме, искаме, подозираме, даваме си сметка... и още куп глаголения в тази посока, всяко наше действие, всеки акт си има цена, и тя се плаща!
Врътката с "хартиените" пари е търкулнала топката на човешкото въображение по склона на алчността. И нека не изпадаме в подробности, за да не се изгубим някъде по пътя.
"Бедни, гладни, експлоатирани, болни и умиращи хора" ще има винаги! Без значение дали ни се струва честно и справедливо или не. В крайна сметка ще опрем до "онзи горе", дето си е сърдито затулил ухото... И ще му потърсим сметка. такава си ни е натурицата!
А казват, че Той отдавна е схванал за какво иде реч, махнал с ръка и почти веднага е започнал всичко отначало... Някъде много далеч отттук!
:)
http://www.youtube.com/watch?v=Yh1mMjsPGjo
16.07.2009 14:55
Уважаема/и 48, наясно съм със смисъла на Вашите повърхностни (поне за мен) думи. Не съм съгласен обаче, че някой от нас има право или основание да търси сметка от "оня горе". Нито можете да ме убедите, че със сигурност знаете дали си е "затулил ухото" или не. И най-накрая - скромността все още не е порок, колкото и да не Ви се вярва. Лично аз предпочитам първата ми асоциация при споменаването на Япония да е свързана със Сакура, Фуджияма и Рашомон, а не с линейки, апандисити и други превземки... простете ме за грубостта.
16.07.2009 16:08
16.07.2009 18:11
И знайте, че е много тежък товар за едно сърце да страда за двама, а когато това е майчиното, още по-трудно е. Затова предполагам, че може би подсладих в повече емоцията си, но съдържанието - не!
Бъдете здрави и намирайте всеки ден поводи да подарите по една усмивка!
За онези, подарените за мен, благодаря много и ви прегръщам,
ваша Ейен.
17.07.2009 08:58
Пожелавам Ти все така успешна индивидуална борба с икономическата криза... както и на останалите шест милиарда слепи, заблудени души в нашия ретрограден свят (без да броим Токио).
Алилуя!
17.07.2009 09:28
надявам се нашите анонимни перчения и задявки не са развалили настроението ти.
Радвай се на красотата на Япония и нека вятърът за теб винаги да е попътен!
17.07.2009 09:32
Радвам се на красотите на Япония, а от сряда ще се радвам и на тези на Западна Австралия, поради което ме намирате в отлично настроение /това е и причината да не отговоря на незаблудения анонимен 54/.
Бъдете здрав, успешен и пийте една чаша червено вино с приятелите за мое здраве!
И впрочем...има Господ! Дано да Ви се открие час по-скоро!
Поздрави: Ейен
永遠
29.07.2009 11:10
Да ти е жив и здрав сина и дано не се налага да се наслаждавате на японското медицинско облужване скоро!
Прегръдки.
Хубав пост, хубави хора!
Поздрави ! :)
* ако си там, що не постнеш снимки на разни японски сладкиши да помечтаем малко
Тук дори едно плащане на телефон или влизане в банка може да е приключение и се хабим по принуда в дреболии, защото някой е решил че е много удобно да не вдигаме глава а вечно да имаме грижи и дребнички проблеми с които да сме заети.
Чакам отговора Ви.
Поздрави.
Поздрави...
Признателна читателка съм.
24.12.2009 15:52
Честито Рождество Христово, Елпидаа. Бог с Вас!
Нека тази Коледа бъде повод,
да станем още по-верни приятели
и всички наши коледни пожелания,
да се сбъднат! Весела Коледа!
Весело изкарване на празниците!
...И една много мъдра, чувстваща Нова година...:)
Весело празнуване!:)))
Живи и здрави.
Дано болките Ви спрат. Това е възможно.
08.01.2010 08:40
към бездействието
към погрешното действие
безразличието
към сълзите.
Но все пак... вземи напиши нещо в блога :)))
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили във крилете
като следваш своята мечта.
Наздраве и ... всичко по-по-най !!!
20.12.2011 19:48
<b>Рекламное агентство «ТЕС» Санкт-Петербург </b>- это коллектив творческих людей, которые всегда помогут в организации любых рекламных кампаний. Наше рекламное агентство успешно выполняет взятые на себя обязательства, и благодарные отзывы клиентов - главное тому подтверждение. Обратившись в рекламное агентство "ТЕС", вы почувствуете, что мастерство и профессионализм наших сотрудников – это не вымысел, а реальный факт.
В отличие от других рекламных агентств, рекламное агентство полного цикла “ТЕС” дает гарантию на выполнение заказанных услуг. В случае выполнения не качественной и неудовлетворительной работы, мы переделываем работу за свой счет!
Рекламное агентство «ТЕС» в Санкт-Петербурге достигает максимальных результатов при минимальных затратах.
<a href=http://www.tecspb.ru/>рекламные агентства полного цикла это</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/rasprostranenie-listovok.html>распространение листовок по почтовым ящикам работа</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/>рекламное агентство полного цикла спб</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/rasprostranenie-listovok.html>реклама в почтовые ящики спб</a>
18.10.2012 02:19
18.10.2012 04:16
20.10.2012 20:45
20.10.2012 21:33
21.10.2012 00:40
21.10.2012 13:37
22.10.2012 06:40
23.10.2012 17:20
23.10.2012 18:34
24.10.2012 19:49
24.10.2012 20:58
25.10.2012 07:38
26.10.2012 08:07