Прочетен: 8924 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2007 15:46
За нас българите, допълнителното парично възнаграждение от заплатата за извършения ни съвестен труд през годината, под формата на БОНУС в края на декември, си е все още мечта, но не и за японците, които са свикнали с него! Като че ли някакси задължително свързана с годишния им БОНУС е и вековната японска традиция, т. нар. БОНЕНКАЙ, с която се изпровожда старата година и всички японци я празнуват през целия декември, до настъпването на ШИНЕНКАЙ /шин-нов, нен-година, кай-празник/ - Новата година.
“Боненкай” е верига от декемврийски партита или по-скоро разпивки почти всяка седмица, а понякога и почти всяка вечер с колегите от компанията, със съотборниците от спортния клуб, с колегите от кръга по интереси, но не и със семейството /в семеен кръг се празнува шиненкай/.
На традиционните боненкай-празненства миловидната девойка от информационния център на компанията има шанс да се запознае с млад, проспериращ колега, да разменят своите “мейши”, визитки, и ако Амур е стрелял право в сърцата на двамата млади, няколко месеца по-късно, на празника на цъфналата вишна /сакура/ може да ги видим седнали един до друг под красивите сакури, опиянени от разцъфналата любов и чашките саке, тръпнещи пред отронилия се вишнев цвят, а-ха, да падне тъкмо в техните чашки, за да си пожелаят мигом, да са заедно “ейкюни” /завинаги/.
Вчера бе моето първо за тази година присъствие на традиционното “боненкай", което за разлика от утре вечерното, което ще се състои в елитния “Акасака Принс хотел”, го посрещнахме седнали на дебели рогозки и върху удобни възглавнички под клоните на последните неотронени червени “момиджи”- прекрасните кленови листа. Обувките бяха естествено подредени в края на настилката и всички останаха по бели чорапи. Двете японки пъргаво, технично и акуратно подредиха като че ли за секунди храната и огромното количество алхохол /достатъчен за цяла рота гвардейци, мина ми през ума/, качествен и разнообразен. Защото на този празник по стар обичай се набляга повече на пиенето, а не на храната.
Започна изпращането на старата година като всеки един благодари за всичко хубаво, което му се е случило през годината; докато изрежда усмихнато, автоматично се покланя... /чух и такива хубави “дреболии” като тези, че столетникът на верандата цъфнал, че съседът “хвърлил” бастуна и проходил, че най-малкият брат е издържал успешно изпитите и е приет да продължи образованието си в гимназията...следваха имената на учителите и директора на прогимназията, които със своя труд през всичките години са помогнали на брата да вземе успешно гимназиалните тестове/, а за тъжните мигове...Тъжните мигове?...За тях не се споменава, те следва да бъдат “удавени” в алкохола, поради което чашите не бива и за миг да остават празни, очаквайки новата година с освободено от тревоги, сърце -за това е и “боненкай”!
Очудих се естествено, за мястото, където ставаше разиграващата се пред мен щастлива церемония и изведнъж си представих спирката на нашето софийско метро, как някой стои и раздава на колегите си пликчета с пари - “декемврийски бонус” и как взамно, с много уважение един към друг си благодарят за успешната през годината съвместна работа. Дали?
22.12.2007 17:00
Ех.....! Сравненията не са в наша полза и за духовната и за материалната страна на нещата!
Тези дребни жестове създават не само настроение преди празниците. Те са своеобрзна равносметка и да остане само хубавото.
Много сме далече от японците и георграфски и като манталитет.
Още веднъж- поздрави и весели празници!!!
24.12.2007 07:48
В японския език има наистина такава дума: серари-мен! За сведение- Речникът на Коданшя!
Поздрави!
24.12.2007 08:17
24.12.2007 08:50
Незабравимо посрещане на Новата 2008 Година.Нека късмета бъде с Вас, усмивката и да не слиза от лицето Ви, любовта да грее в сърцето Ви и здраве озари деня Ви.
Сърдечни пожелание от
zaw12929@abv.bg
Празниците се броят на пръсти,но дават сила з всичките 385 дни. Още веднъж весели празници!
Да загърбим злото. Още една година- носи мъдрост
Умният винаги ще излезе от положение, което мъдрият няма да допусне.
Поздрави !
Eien, а за първите дни на новата година в Япония има ли си традиция? (Нещо като нашите Василйов ден, Бабин ден, Йорданов и Иванов ден)
10.01.2008 20:45
a na podobna markirovka(kadeto 6te se otvorqt vratite na prevoznoto sredstvo) sam bila svidetel.i te ne se otvarqt okolo neq,a to4no tam.i horata naistina se "podrejdat",pri koeto da im se 4udi 4ovek kak mogat da jiveqt bez da se blaskat.:)6outo be6e ,4e nikak ne bqh naqsno s prednazna4enieto i i si stoqh nastrani.iznenadata be6e,4e kogato tragnah kam kraq na opa6kata(ne 4e be6e kilometri4na),4ovekat pristignal sled men s jest mi napravi pat da mina pred nego.
a tuk kadeto sam v momenta "podrejdaneto" na patuva6tite bilo v gradski transport ,bilo v mejdugradski e normalna praktika.
qponiq e strana s interesni tradicii,obi4ai,kultura,za koqto znam tvarde malko i s udovolstvie bih pose6tavala tvoeto blog4e nahranvaiki 4ast ot ve4noto mi lubopitstvo:) uspeh i pi6i:)
А писано е, всеки ден да благодарим на Господ!
Интересен е разказа ти за тази древна традиция и определено на всички четящи този постиг ще допадне.
Японците са смирени хора ,трудолюбиви и интересни.Направи ми огромно впечатление когато на една дегустация на японска кухня,реших да подаря сувенири на присъстващите 25 японци - първите който бяха дошли за откриването на седмицата на японската култура в България.Мисля ,че беше 1993 година.Нямахме нищо оригинално и нарисувах малки картинки със символа на България -българската роза,часовниковата кула в Бяла черква ,българка в народна носия.Когато започнах зда раздавам сувенирите не правех никаква разлика на кого подавам следващия.Голяма бе изненадата ми когато една млада жена отказа да приеме подадена й от мен картина -не знаех какво да мисля .Тогава на помощ се претече преводача и ми обясни ,че тя отказва да приеме ,тъй като тя е по нисък ранг и НЯМА право преди да е получила професорката своята картина.Наложи се дълго да се извинявам на въпросната японка.От своя страна тя на другия ден ми подаде своята визитка заедно с един много красив сувенир ,една своя снимка и заяви ,че е приела извивенията ми и тогава разбах степента на обитат която неволно бях нанесла с незнанието си.