▪                                  Най-високото отличие за принос в японската култура е  японският орден, bunka kunshō /文化勲章,  създаден на 11 февруари 1937 г.
Ежегодно той се връчва на най-изтъкнатите японци с принос в областта на литературата, изкуството и културата от императора на Япония в Деня на японската култура, 3 ноември.
Единственият досега японец, отказал тази най-висока чест, да получи определения за него “бунка куншоу”, Ордена на императора, е лауретът на Нобелова награда за  литература през 1994 г. ненадминатият майстор на перото - Кендзабуро Ое.
Отказът от Ордена на императора през същата година е откритата достойна позиция на великият писател Ое срещу монархизма в Япония
Днес, 30 май 2010 г. научавам, че поетът Борис Христов е отказал да получи Орденът на българския президент, който му се дава за принос в българската култура и литература.  За Борис Христов, с който се срещнах миналата година по време на краткия ми престой в България ще напиша само едно: ПОКЛОН -най-дълбокият, който съм отправяла в живота си след този към моя Спасител! Защото Борис Христов е Личност, прекрасен талантлив поет! Той никога не е сервилничил на никоя политическа сила и на псевдокомандири и издигнали се лидери във властта, на онези самообявили се за "силни на деня", никога, най-важното е и преди ноември 1989 г. по времето на Т. Живков не е бил член на БКП, не е написал и публикувал и тогава един ред или една дума за партията водителка, на която десетки знайни и незнайни подмазвачи изписаха нищо-неструващи-ласкателно скудоумни думи на възхвала и благодарности. Борис Христов, който като своя японски събрат по достойнство и талант отсече в своя си стил на скромно и недемонстративно поведение, че няма да приеме ордена на президента, защото "това противоречи на решението му още отпреди промените в България - да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната".


БОРИС ХРИСТОВ:
САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Творци, независими от конюнктурата, което им дава право на този род откази...
Джон Ленън има една велика фраза, когато е получавал Ордена на Британската империя: "Lots of people who complained about us receiving the MBE received theirs for heroism in the war – for killing people. We received ours for entertaining other people. I'd say we deserve ours more." или " Много хора, които се оплакваха, че ние получаваме Ордена на Британската империя, са получили своите за героизъм във войната - за убиване на хора. Ние получихме нашите, защото забавлявахме други хора. Бих казал, че ние заслужаваме нашите ордени повече."

приятните, наместо коментари!
Бог с Вас!

Удоволствието е взаимно!

почитта ми към Борис Христов е голяма. Имала съм срещи с него, които по никакъв начин не биха се изтрили от паметта ми, личността му наистина предизвиква преклонение, а този жест на отказ от почести идва съвсем естествено след поемата "Честен кръст"- финал в живота на един ярък, проницателен и с огромно вляние български поет, наш съвременник. След поета, българинът Борис Христов избира живот на един от всички и тук се крие най-неизмеримото му достойнство.
.....................................
"Каквото съм изпял дотук - ще го изтрия.
Ще вържа двете си ръце - устата ще зашия.

И ще се хвърля лудо на живота по вълните,
това, което някога измислих - да изпитам.

Не е за мойте зъби ореха да бъда гений,
щом не дойде смъртта за мен да се ожени,

щом не можах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна...

И затова сега, отскубнал се до корен,
ще се заема с труд по-благодарен и достоен.

Ще мъкна камъни за мой дом и пот ще лея
над мисълта до утре как да преживея...
..........................................................."
Из поемата"Честен кръст"
Борис Христов

Шапки долу пред Борис Христов и Поклон!
Само, ако позволиш едно уточнение, предложението за наградата е направена на Заседание на Министерския съвет и този път не е по предложение на президента. А и Г.П. едва ли би дал орден на Борис Христов.Той си има друг кръг от любимци :)

чиито два бряга са несравними...

Изключително уважавам човека, благоговея пред поета, който всеки път ме поразява с думите си. Разбрах следобед за отказа и си припомням с още по-голяма признателност стиховете му.

поздравявам те, ейен

КОСТ ОТ ГЛУХАРЧЕ

Обядва слънцето. Развързва си колана.
Изпива виното - вратът му е червен.
Залива ме... И повече не мога да остана
спиртосан в стъкленицата на тоя ден.
Гърми отвън животът и се плиска.
И въпреки че подир миг една процесия ще мине,
аз стискам шапката в ръка и мисля,
че няма смърт - не може и да има.
Дори и да умра, аз пак ще се покажа
в окото на врабче и от дървото ще ви гледам.
Или с походката на някой бръмбар важно
ще прекосявам сутрин двора на съседа.
Ще бъда трънчето, настъпено случайно,
или щурец с прегракнал глас от влагата.
Но по-добре - къпината, която си играе
с опашката закъдрена на агнето.
Ще бъда мишката - с мишлетата ще тичам
до премаляване покрай стените на затвора.
Или глухарчето, което през една тръбичка
се вслушва в болките на цялата природа.
Или пък - думата, която върху камъка ме чака
(смъртта на думите не може да надвие...)
Аз чувам как расте костта на моето глухарче.
А някой ден дано да чуете и вие.

istina

Не е сензация. Всеки достоен човек би го направил

"той може пепел да яде, но няма да се моли" . Такива хора са и истинските българи и те не са малко, навсякъде около нас. Прекрасно представяне. Благодаря!

"Agere cum dignitate et venustate" (Дръж се с достойнство и изящество) - сякаш Цицерон го е казал и за Борис Христов!

"До вчера можех да вървя изправен по вълните,
защото не познавах аз теглото на парите

и като жаба, зинала - с молив в устата,
излизах на брега - да разговарям с тишината.

Ала забравила бодливия венец от тръни,
душата ми сега лентяйства и в блаженство тъне.

И кой ще ми повярва, ако продължа на крякам
от бъчвата с меда, а не от жабуняка...

Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана.

Ала страдението днес добре се плаща,
за да мълчи устата и писеца да не дращи...

Да бях покръстен в мръсната вода, в която
Пилат изми ръцете си и ги изтри в тълпата,

от сутринта над листа щях да марширувам
и книжната тръба на щастието да надувам.

Но аз не мога да живея с думите завързан
и в чашата на жадния да сипвам сълзи;

не мога да се правя на овчица и страдалец,
когато днес пращи от здраве мойто тяло,

или пък да дрънча като ощърбено точило,
докато вената на любовта кърви от сила...

Разбирам хромия, прегърнал словото като удавник,
разбирам и бедняка, който трябва да се храни.

За грозната жена поезията е червило и помада,
за лудия - стрела, с която разума напада...

Заради тях и аз обикнах някога у мен поета.
Но ето че сега устата се отдалечава от сърцето.

И на ръката ми едва ли вече ще отива
да е палач на словото- мъчител на молива."

.......................................................

Той е единствения пророк, който ни остана...

Малкия ни клуб има повод за гордост, нищо ,че гордостта е порок!
Поздрави!

явно не е "интересен".:))

Преди много години Радой Ралин, мир на праха му, върна луксозен автомобил, с което някакви мутряги го награждаваха.
Сега и Борис Христов от скромната си къщичка в село Лещен с кървавите си тристишия гледа отвисоко в нискочелите мутри седнали удобничко в меките кресла на МК и други знайни и незнайни ведомства, в разните му комисиики ... НО БОРИС ХРИСТОВ Е ЕДИН - добровоолен отшелник от тази гмеж, който видя в първите дни на "демокрацията" какво става и колко струват...сам, но с вдигнато чело!

То наградата от президент като Гоце вече би следвало да се приема като лична обида.

Този невероятен човек е един от малкото ни поводи да сме горди,
че сме българи!

Поклон и дълбоко уважение пред творчеството на Борис Христов!

наистина силните личности могад да си позволят да откажат награда за творчеството си, защото те знаят коя е най-голямата награда...

това е темата на разговор. За първи път българите са с еднозначно мнение и оценка...пък...били сме разединени.

"Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви..."

Поздрави и на теб и на него!

Изключително достойна постъпка! Малко са вече такива хора. А и стойността на самия орден вече не е същата. Г-н Първанов започна да ги раздава тези ордени под път и над път и по този начин се губи истинската стойност на ордена.

Орденът не е на Президента!
Той ги връчва, така е.
Но - по предложение на Правителството.
Провери.
Как е времето в Токио?

Достойнството се измерва не само с това, което човек прави, но и с това, което не прави и не приема!

Кой казва, че няма достойни Българи?!Благодаря ти, Eien, че отрази този случай, не знаех за него.
поздрави:)

Имаме нужда от присъствието на достойни българи.

Не познавам много добре поета Борис Христов, но явно той добре познава мен.:(
Ще го открия.

Поздрави,Еien.

за Япония в контекста на новината за оставката на премиера ..:)

Много вълнуващо и истинско стихче си избрала да споделиш с нас, благодаря ти!

Преди двадесет години Борис Христов отказа да е вицепрезидент на България, нещо, което му беше предложил тогава президента Жельо Желев.
Истинските, достойни гласове на нацията ни отказва келепирите и наградите на Властта. Властта, която след такива откази, обикновено казва: "Ами той човекът е решил да си бъде обикновен свинар, който говори само с брадясалите, полудиви свои съселяни в кръчмата." Това е гледната точка на властта. Властта, на която и трябват гласоподаватели, но не и истински гласове.
Борис Христов е най-великият ни жив поет. Още от времето на първата си стихосбирка "Вечерен тромпет" от 1977 г.
Прекрасно е, че имаме все още истински гении, и неподкупни хора, чийто глас кънти и с отсъствието си. С отсъствие си от парада на суетата. От парада на лъжата.

името и красивата постъпка на този колос, с който се гордея, да стане достояние чрез блога и собствениците на блога до повече читатели.
Който прочел, прочел. Отново на първа са новините от "актуално" и други простотии с гръмки заглавия. Такива ми ти работи в "копипейстницата", където съм, за да срещна и отворя сърцето си за хора като Вас. Благодаря на Бога! Нищо в Родината ми още не е загубено!А за Борето съм приготвила един диск, с изпълнение, което той харесвам много!

Тя беше звучен шамар за шушумишковците, макар и от една ръка тъй милостива...

Нека даваме гласност на достойните постъпки и хора в страната ни

Поздравявам те, и въпреки че съм малко разочарован от едни твои коментари,от сърце ти желая много успех и радостни мигове!Е.

Ще ми се да разбера с кои мои коментари не сте съгласен/сна.
Възможно е да са спонтанни, знам ли?