ДВА ШАМАРА И ЕДНА ЦЕЛУВКА
Аз, Борето и Жоро се събрахме на тринадесети февруари, за да решим, какво ще празнуваме на следващия ден. От тримата само Жоро бе женен и разведен два пъти. Ние забърсвахме от време на време някоя по – отчаяна и от нас самите жена, но после се спасявахме от нея по всевъзможни начини. До тази година винаги празнувахме Трифон зарезан и винаги се напивахме като мотики. Сега решихме да разнообразим празниците, като включим и Свети Валентин. За беда не разполагахме с половинки, за да отпразнуваме подходящо празника на любовта. И докато мъдрувахме, как да се снабдим с млада и хубава жена, Борето предложи:
- Пичове, а защо не вземем по една червена роза и да поканим някоя симпатична мадама на ресторант?
- Добре! – изсмях се аз – А къде ще я намериш тая мадама?
- На улицата, разбира се! – безгрижно отвърна той – Просто си избираме подходящо парче и бам, заставаме пред него! Заповядайте, мадам! Ще дойдете ли с мен на ресторант?
- Ха-ха! – изхили се Жоро – И тя веднага ще тръгне с теб! За твое сведение, симпатичните мадами са заети целогодишно, а на Свети Валентин съвсем! По-голяма глупост от това не бях чувал до сега!
- Добре, де! Предложете вие нещо тогава!
- А защо да не опитаме нещо друго? – почесах се по носа аз.
- Какво? – в един глас отвърнаха двамата ми приятели.
- Да се обадим на Гаро – фотографа, да дойде утре по обяд, на центъра. Застава той с камерата до бараките с цветя и снима. Нали си купи камерата от телевизията? Май по нея още стоят лепенките. Избираш някоя подходяща, посочваш ми я и аз я спирам. Съобщавам и, че е късметлийка на празника да иде на ресторант заедно с тебе! Ти и подаряваш розата и работата става! Щом е за телевизията, всяка ще се навие! Още повече на аванта…!
- Добре! Да речем, че номерът мине! А вие двамата?
- Ти се уговаряш след час да ходите с твоята, а междувременно прилагаме същия трик и за нас двамата! И работата ще стане!
- Обаче Гаро ще иска мангизи за тоя театър! – въздъхна Жоро.
- Ще съберем и ще му платим! Иначе няма как!
- Ще ни одере кожите алчният арменец! – въздъхна и Борето.
- Ами, да се насвяткаме като всеки друг път и толкова! Виното ще ни излезе много по-евтино! – сложих точка на спора и се разделихме.
На следващия ден по обяд се събрахме на центъра. Бяхме избръснати и докарани с нови дрехи, но кой знае защо изглеждахме като изгубени в големия град селяни. Гаро щом ни видя и се ухили.
- Момчета, вие ставате само за комедийно шоу! Никоя мадама няма да ви приеме на сериозно, освен ако сте от „Тутурутка“!
- Виж, това е идея! – съгласих се аз – Ще се представяме като актьори от комедийното предаване! И щом тръгнем с дамата, каквито и глупости да говорим, няма да ни връзват кусур!
Речено – сторено! Жоро се скри зад бараките с цветя, Борето купи една роза и се заоглежда, а аз и Гаро застанахме в очакване на евентуалната дама. След десетина минути, нашият приятел посочи към едно момиче, което разсеяно разглеждаше изложените за продан цветя. Приближихме към нея и аз започнах да импровизирам:
- Добър ден и честит празник, госпожице!
- Здравейте! – усмихна се тя.
- Оказва се, че печелите голямата награда!
- И каква е тя?
- Да идете на обяд в ресторант, с един от актьорите на нашето комедийно предаване! Всичко е за сметка на телевизията, разбира се!
В това време Борето се изтипоса пред нея и подаде цветето.Тя го пое и се зачуди, какво да отговори. За да кова желязото, докато е горещо, аз продължих:
- Докато се забавлявате, ще бъдете снимани от скрита камера! След седмица ще ви излъчим по телевизията! Ще станете прочута!
Момичето повдигна рамене и рече:
- Смятах да ходя с приятелката си в едно заведение! Щяхме да се срещаме с познати, но ще се обадя да им кажа, че съм заета! До сега не съм печелила никога нищо и ще ми е интересно..!
Борето се дръпна настрани с нея и уточниха, да се видят след час пред съответния ресторант. След това повторихме сценката доста успешно, защото от три момичета, на които предложихме, две се съгласиха.
Вечерта, събрани в гаража на Жоро, отворихме бутилка вино и след като пийнахме за Свети Трифон, всеки разказа за срещата си. Пръв започнах аз:
- Всичко беше супер по пътя и в ресторанта! Щом приключихме с обяда и излязохме да се поразходим реших, че трябва да кажа истината на момичето. Тя ме изслуша и без да отвърне дума, ми забърса един шамар! После побягна нанейде! Това е.
Борето се засмя:
- Всъщност, аз няма смисъл да повтарям разказаното от теб! И мен ме изплющя, при това с опакото на ръката! Вижте зачервеното на бузата ми! То е от пръстена на тая чума!
Жоро поклати глава с укор:
- Нищо не вдявате от женска психология, момчета! Съвсем логично и заслужено сте изяли шамарите! Жените искат да живеят в илюзии и колкото повече ги лъжеш, толкова по-добре! Само веднъж трябва да кажете истината, но в точния момент!
- При теб как мина? – запитахме ние, а Жоро се потупа по гърдите като орангутан:
- Аз получих целувка след ресторанта!
- Сериозно?! – не можех да повярвам аз – И как успя? Впрочем, ясно! Не си признал за измамата! Значи, ще ядеш шамара след някой друг ден!
- Да, ама не! – надигна чашата Жоро – Още щом тръгнахме към ресторанта си признах! Казах истината на момичето и то я прие. В началото мислеше, че това е част от сценария, но после разбра, че съм искрен. Тъй като беше се настроила за ресторант, реши все пак да идем. Изкарахме си страхотно и на раздяла тя ме целуна! Разбрахме се да се видим утре вечер! Взел съм билети за театър. Ще гледаме една страхотна комедия! А сега нещо да кажете?
Какво можехме да кажем? Жоро все пак имаше два брака и два развода зад гърба си. Опитът явно си казваше думата. И за да не преживяваме неуспеха си, надигнахме чашите. Когато Жоро отвори втората бутилка вино, Борето наплюнчи палец:
- А на бас, че ако и с тая мадама се ожениш, после ще се разведеш!
Как завърши празника нямам спомен, както винаги. Аз и Борето, като едни истински патриоти празнувахме Свети Трифон зарезан…..
Красимир Бачков
Трагедията на голямата шахматна игра - т...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...