Прочетен: 8888 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2008 17:48
За нас, “кашкавал-туристите”, които не можем да си позволим поради физическа неподготвеност или недостатъчно свободно време, /а не липса на желание/ атакуване на Фуджи-яма или на колосите в региона, един априлски излет до планината Такао край Токио си е цяло предизвикателство с прекрасния свеж въздух, царствената тишина и аромата на късно цъфналите вишни и сливи!
В централен Токио е внушителната и отлично уредена - гара Шинджюку, от където си купувам билет за бързия влак Кейо за дестинацията Такао-сан. Билетът не е непоносимо скъп. В двете посоки е около десетина лева по сегашния курс.
Влакът, бърз или експрес /на всеки 20 минути, с точност до секунди/, е почти празен. Подът и кожените седалки светят от чистота. Прозорците са идеално измити и може да се снима през тях, без да се разбере, че снимките се правят от вътрешната част на влака, докато се пътуват тези 51 минути. Ако се пристигне по обядно време, в подножието на планината се намира изисканият ресторант “Укаи Торияма”. Обичам да водя там гостите си, защото старият стил на ресторанта със скосения покрив над китния двор с дъхави цветя, младите и чевръсти сервитьорки в скъпи кимона, поднасящи най-вкусната храна в региона, искриците от жаравата и пращенето на черните въглища върху които се приготвя част от менюто, остават незабравим спомен.
Пристигам. На перона е застанал местен човек. Той е “доброволец” – обича своето “фурусатоо” /родното място/ и без заплащане е готов да разведе нас, чужденците из селцето или планината. Спирам се и разговаряме. Този мил човек е бивш преподавател. Говори с мен, използвайки изящния “кейго” /много висок стил/. Удоволствие е да гледаш този около 80 годишен японец, който споделя, че отказал сакето преди 2 години и сега се хранел с “всичко”, без захар. Най-много обичал да върви. Нищо не го задържало на едно място. “Всичко” той набавя от градината на своята къща, където отделя немалко от времето си, а прясната риба е почти винаги в ежедневното му меню. Не бил вегетарианец, но не консумирал месо. Изпраща ме до гарата на “ закрития лифт” /защото има и “открит”/ и ми помага при закупуването на билет /около 5-6 лева/ за най-стръмното такова съоръжение в Япония с 31 градусов наклон /имах чувството, че на места е съвсем отвесно/. До кабинковия лифт, който е на 5-6 минути пеша, вървим покрай живописна река, в която виждаме риби, а по продължението й парапет с греди в еднакви размери. Не можеш да “слезеш” до нея. Но можеш да й се любуваш “отвисоко”.
Закритият кабинков лифт, на всеки 15 минути, може да побере около 40 не-дотам-амбициозни-покорители на планински върхове. Като мен. Със седалки в редици е. А фотографите са най-отпред. Правостоящи. С него “превземам” половината от маршрута до върха за по-малко от 10 минути!
Мога да се запътя по маршрут 1, който води до Открития парк на маймуните. Голяма веселба е там. Особено за деца или хора с по-млад дух! На големи карти са обозначени подробно няколкото маршрута, според желанието на туристите. Аз поемам по маршрут 2, който скоро ме отвежда пред старинен будистки храм. Само 25 минути пеша от спирката на кабинковия лифт и попадам в атмосфера, примесена от свеж планински аромат и тръпчив прохладен въздух, пропит с вековен мистицизъм, датиращ от периода Нара. Заставам необезпокоявана пред храма Якуин, наблюдавайки виещата се пъстра колона от монаси и в главата ми изплува древната сентенция на Стаций: “Почитай винаги следите на миналото /Vestigia semper adora/”. Навеждам глава. 108 са символите на Буда, 108 са тътнежите на будитската камбана в новогодишната нощ на 31 декември, толкова бяха и поставените за отмора столове.
Поемам към билото /върхът е на височина само 599 м/ съпроводена от безмълвните погледи на 88-те еднакви статуи на Буда, поставени в близост. Двама японци бяха привели глава в молитва. Помислих си: “Който обича Бог, неминуемо обича и тишината”.
Спирайки се пред величествени дървета и храсти, обагрени във всички нюанси на зеления цвят, не след дълго вече снимах от върха прелестна гледка на величествения Фуджи-сан. С умерен ход се спуснах пеша обратно и след близо час вече крачех край малките ресторантчета с вкусна соба и кокетни японски къщи с дворчета.
Влакът ме чакаше с широко отворени врати, за да ме отведе отново в глъчта, където исках да отнеса себе си, заредена с тайнството на транквилната атмосфера на днешния излет и с обновен дух и мисли да се слея с ненатрапчивия блясък на привечерен Токио.
На перона на "Такаосангучи еки" моят сутрешен посрещач го нямаше. Почувствах някаква празнота. Толкова ми се искаше поне да го зърна! Дали ще го видя отново?
"Да! Пак ще се върна", така си обещах!
Следват снимките от излета:1. По пътя до "закрития лифт" има няколко такива семейни магазинчета:
2. Тук се купуват билетите за лифта.
3. Влизаш и заставаш пред машините за закупуване на билети. Ето обозначенията:
4. Пред храма в планината:
Индустриализацията през периода Мейджи о...
Българското кисело мляко държи 60% от яп...
Поздравления!
16.04.2008 13:59
Ако са твои думи, поздравявам те за тях. И още, който търси Бог, го търси чрез себе си. Kак благородно ти завиждам за Япония.)))
16.04.2008 14:35
За миг само се отклоних, като си представих този "фурусатоо” в БГ вариант и щях да умра от смях.
Поздрави.
Описала си я толкова майсторски,
че докато четях- виждах планината, 80 годишния японец, храма...........
Прекрасно !
17.04.2008 08:11
http://stevegoestravelling.blogspot.com/2007/03/on-first-sunday-of-april-each-year-very_1518.html
17.04.2008 13:10
Нали е свободна страна- да си празнува кой каквото иска, да си чевстват каквито искат обичаи, да се придържат към каквито си искат традиции, религии и пр. Не е ли това тъкмо "чистата работа на японците", а не "нечиста", както обявявате? Пуликуваната снимка, на която обръщате внимание, не показва манталитетът като цяло на този народ, каквото и да си представят чужденците, гледайки я...
Поздрави!
една българка и си оставате такава независимо колко дълго не сте били в Родината.Знаете ,какво би ни впечатлило и чрез разказа си насочвате много умело вниманието ни натам!
Благодаря В и от сърце !!!
Желая приятен ден!!!
18.04.2008 10:13
21.04.2008 14:37
21.04.2008 15:37
Благодаря Ви за коментара! Оценявам го!
21.04.2008 16:36
При централна япония (Аичи, Гифу) не е така;)