Прочетен: 10200 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2008 18:45
Привечер е. Празничен неработен ден за Япония. Бързам за срещата с младата Сумие-сан, с която имаме уговорка за “обмен” - тя ми преподава йероглифи, аз я уча на разговорен български. Срещата е в сладкарница “Лаваца” на елитната "Омотесандо” – права улица със скъпарски бутици, където един нашенец /няма да споменавам името, досетете се ~.../ се загубил в тази около километър и нещо права отсечка и от тогава сред българската общност е известна като “Омотал-се-Сандо”/.
Симпатичната, стройна Сумие-сан ме поздравява с дълбок поклон, както е научена от своята баба и майка да изказва уважение към по-възрастните, по-знаещите, по-можещите, сред които очевидно съм и аз като нейна “сенсей”. Стройна фигура на тийнейджър, смолисто-черна права, гъста коса, спускаща се изящно над крехките й рамене, възтънки крака, зачервени от силния вятър в ботушки на висок ток и къса пола без чорапогащник /такава била модата от миналата година и идвала от Рондон/, мобилен телефон, украсен с камъчета, изобразяващи цветна дъга /мода, какво да правиш!?/ и чантата с бележника, където тя старателно записва моите обяснения и факти за България.
“Обменът” започна не твърде отдавна. Сумие-сан призна преди броени месеци, че иска да научи много преди да отиде и се запознае с родителите на българския си съпруг, с когото се запознали в родния му Пловдив, когато тя била там като японска доброволка... последвали размяна на адреси, чатене и мейли, покана в Токио и нашенецът пристигнал като “турист”. Нали от няколко години не трябва визи и можеш свободно да пътуваш из Япония за 3 месеца, той изчислил набързо, че запознанството може да му помогне на сметките. А те били несложни: пристигане “на майната си”, тоест в Япония, юркане по дискотеки, запознанство с някоя богата “баровка” , “ми то и биез туй, те си имат, ни са като нас”..и след това “кириз”, сиекс и лайф! Точно така обяснил пристигането си на един “градски”, който бил дошъл тук да учи японски и със студентската виза вече “нямало празно” - бащата пращал “гущерчета”, а на сина всичко му било ясно, “ ’бах я Японията, нали тук съм втора година"!
След като се разбрало, че няма как да остане повече от три месеца, пловдивският ерген предложил сърцето си на младата Сумие-сан. Скромна сватба. Очакване на бебе след броени месеца. Сумие-сан трябвало да роди в Токио, защото “в България раждането струвало много пари “баща си и майка си”, обяснявал на съпругата той, къде на развален английски, къде ръкомахайки с ръце и въртейки въображаеми цифри с много нули...Сумие-сан схванала.
Погледнах младата японка и се сетих за по-миналия ни “урок”, когато ме бе попитала какво означава обръщението на съпруга й към нея. А то било - азиатска селянка. Вече го била намерила в речника. А и приятелят на съпруга й, /скучаещи, вечно недоволни и почти всяка вечер по дискотеките/, й казал значението – “мииии, значи, че не ставаш”!
Сумие-сан се затворила в себе си, избягвала да вижда майка си-вдовица. Спряла да излиза да обядва с колегите от международната агенция, където работела...
Тъгата не убягнала от очите им....
За Нова година безупречната и професионална Сумие-сан получила промоция- издигане в службата, по-висока заплата през следващата година, повече дни отпуска, висок годишен бонус, който получила след кратко поздравление на шефа й и сред радостните ръкопляскания на колегите от отдела. Всички се радвали! Неудобно било някак си да не ги покани - празнични дни, а с тях и толкова поводи за отбелязване! От дума на дума, двете й приятелки и съученикът й от детинство, с когото продължили заедно в работата разбрали какъв “дюшеш” е извадила милата Сумие-сан с този брак.
И без много увъртания, дали пример със съпругата на техния шеф! Тук, моля, прочетете заглавието, отново! Не, няма грешка в заглавието! Пише се точно така:”кака денка”. И ето на, всеки, който иска да научи поне нещичко на японски език, струва ми се, няма да го затормози и да запомни заглавието. Защото в превод на български език....означава.... “МЪЖ ПОД ЧЕХЪЛ” , или литературният превод е "тронът на жената”. Сумие-сан в никакъв случай не била за отношенията “как денка” – това знаела тя самата, това било очевидно и за нейните колеги и близки.
Затова припомнили на Сумие-сан следното:
1. Отминало е отдавна времето на нейната баба и дядо, когато мъжът е вървял на метър разстояние пред съпругата, а тя ситни бързешком зад него натоварена с кашоните и хартиените пликове с напазаруваното. Сега японското момиче, преметнала през рамо чантичка “Шанел”, крачи в любимите и за млади и възрастни “Салваторе Феррагамо”, обувки, чиято цена никога на пада под около 350 долара, запътила се след работа към миниатюрния, но кокетен апартамент в някои от централните билдинги, защото месечната й заплата позволява да се отдели от дома на родителите и да наеме самостоятелно жилище, да отделя пари за кратки екскурзии веднъж в годината до Европа или Америка, а по време на “златната седмица” да отдъхне на “онсен” /курорт с минерален извор и басейн”/, да посети родното място - фурусатоо, /ако не е токийка/, да пазарува елегантни дрехи в съвременен стил, да спи в коприна на “Виктория сикретс”, а не с памучната “ютака” като старата генерация...
2. Отминало е отдавна времето, когато за разведената японка имало снизходителното ”жена с белег на бузата”. Процентът на съвременните разводи стремглаво се повишава! Независимостта с или без дете е важна за работещата в Япония жена-професионалист, каквато и да е възрастта й. За японката винаги е имало и продължава да има и сега три любови в живота й: към предците, към родителите и чак на трето място - към нейното семейство и съпруга.
3. Отминало е отдавна времето на “удобната”, идеална мъничка - стереотипна японка с нейното за всичко съгласяване и отчетливо хай-хай /да, да/. Тя знае, че монетата е с две страни. Съвременната японка има ярко изразено търпение, което проявява еднакво добре както на работното място, така и в къщи /каквото обикновено липсва на съвремената западна жена/. Не са напоследък редки вече случаите, когато изразява макар и не арогантно своята мотивирана критика към поведението и мнението на съпруга си или взима решение за окончателна раздяла с него.
4. Отминало е отдавна времето на даване на стереотипна оценка за ситуацията и позицията на една разведена жена през самурайските норми на мъжа. Не толкова в икономически аспект, колкото в емоционален, съвременната японка е изключително силна! Тя може да покаже своята сила от позицията на справедливостта, точно както и съвременната й европейска или американска “сестра по съдба”. Този факт се пропуска както от японския съпруг, още по често обаче и от съпруга от друга националност, надявайки се погрешно да наложи на японска земя и в 21 век своите виждания за патриархат.
5. Отминало е отдавна времето, когато японската девойка е била материално по-необезпечена, с по-ниско образование, а вече омъжена-социално изолирана и пасивна. И ако в императорското семейство за жените важи написаното в сборника от преди много столетия "Наставления за жените" със задължителните строги правила за поведение, като например - "Жената трябва да гледа на мъжа си, сякаш той е самото небе", то при съвременната японка, подобни съвети не са силни! В Страната на Изгряващото слънце все повече и по-често жените работят и градят кариера наравно с мъжете. Понякога даже по-успешно от тях. И самочувствието го имат, макар и да не го демонстрират. Когато остане без съпруг, жената с малко дете, разчита на помощта на своята майка, баба и детската градина. Из града могат да се видят постери с оптимистичното изражение на красива японка в елегантен син костюм, която пазарува със своята тригодишна дъщеричка и придружавана от майка си. Името й е известно. Че е разведена - също. Никой не се и замисля, че под красивия макиаж на японския козметичен гигант “Шисейдо” би могло да е скрита “следа от белег”....Това нашият младоженец не го “тимари”.
Сумие-сан знае вече. Идващата неделя е денят за “чертичката”. А от другата седмица ще се вижда с Ейен-сенсей, за да изпият чаша зелен чай, да се посмеят заедно и да й предаде следващите йероглифи.
От българския няма да има вече нужда.
Докато умните се наумуват , а лудите се ...
Той се е надявал, че е любов, а тя че ще...
18.02.2008 14:14
впечатляващо!!!
благодаря:)
Да живее като пълноценен човек и да "седне на трона ", където и е мястото ,защото без да се лъжем ,за да имаме добро семейство , добри деца и добра професионална реализация трябва да работим двойно повече от по- силната половинка ,а ако нямаме признанието което ни се полага ,това ни убива в морален план и този факт в крайна сметка е в ущърб цялото ни
общество !
Много добре написано !Поздравления !
Поздравявам те!
:)
А бе, еиен, т'ва да не е онзи дивак, селския бек, секс символът на Гълъбово от Биг Брадър 3?
хахахааааааааа, типично в негов стил изпълнение.
Поздрави!
Бягай надалеч от такива.
Поздрави.
Не ми се мисли какво е оставил в душата на тази млада японка нашият момък?
Пожелавам й сила и късмет.
Толкова увлекателно пишеш eien.
Благодаря ти.
В крайна сметка, всеки получава, туй що заслужава!
А на Сумие-сан, много щастие :)
Прекрасно написана история. Поздрави!
Оказа се, че ежедневно бързам да свърша със задълженията си, за да седна пред компютъра и отделя време за всички в блога, които сте толкова благонамерени, интелигентни и...всеки един със своето чувство за критичност, хумор, естетика, мечти....едно ни обединява обаче: всички искаме да бъдем обичани и желани...и всички да дадем на Единствения/Единствената-нашата обич!
Това усетих...
И отново сърдечно благодаря на всички, че ме приехте с толкова топлота и сърдечност!
Ваша Ейен
28.02.2008 16:01
29.02.2008 14:38
поздрави за поста, ейнен!!!
нямаш представа колко ми е интересно да чета за живота там, погледнат през нашите очи..
поздрави и хубав ден от мен!...
то сигурно вече е нощ, де...
усмивки!
Поздрави на всички, които взехте отношение по тази българо-японска "сага"! Понякога, даже по-често, коментарите след блоговете са ми по-интересни и ги чета с голямо желание! Благодаря на всички!
Радвам се, че чрез коментарите и постингите ви, опознавам донякъде голяма част от вас. Това ми е важно! Чувствам се не сама...и още...
06.02.2010 23:55