Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2010 22:00 - Индустриализацията през периода Мейджи от гледна точка ролята на правителството и концерна Мицуи
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 4360 Коментари: 0 Гласове:
0



Индустриализацията през периода Мейджи от гледна точка ролята на правителството и концерна Мицуи

Мирела Огнянова Попова

Специалност Японистика IV курс

Факултетен номер 80 200

Въведение

 

“Настъпиха мирни времена. Шогунът управлява справедливо, но с твърда ръка в столицата Едо. Вече няма да разчитаме само на меча. Прозрях, че голяма печалба може да бъде придобита по честен път…Фамилията Мицуи трябва да спечели пари. А това може да стане, само ако навлезем в полето на търговията. Ще стана обикновен гражданин и ще варя саке и соев сос и ние ще се издигнем.”

 Сокубей Мицуи, 1616, Семейни хроники

 

 

            Когато Ода Нобунага – един от големите обединители на Япония, разгромява Такаясу Мицуи в провинция Оми, семейство Мицуи прозира, че силата не е в меча. Такаясу едва се отскубва от лапите на смъртта и се мести със семейството си в провинция Исе. Неговият син, Сокубей Мицуи, започва едно начинание, което по-късно се превръща в една от легендите на японската история на бизнеса. След  като захвърля мечовете и след като заявил на семейството си, че ще стане обикновен гражданин, Сокубей изрекъл думите по-горе.

            Историята е наситена с легенди. Такава една легенда разказва за произхода на клана Мицуи от Фудживара, а от своя страна членовете на фамилия Фудживара твърдят, че са наследници на боговете, създали Япония. Но думите на Сокубей са почти пророчески. Той не разбирал много от бизнес, но променил из основи пътя, по който поело семейството му. На сина му Хачиробей се приписва основаването на Mitsui House; той се преместил със семейството си от родното място Мацусака в Едо и открил бакалия. До края на периода Мейджи през 1911 г. делът на Мицуи се състои от 24.5% от целия износ на Япония и 21.4% от вноса (Йонекура, 1985: 86). Когато има някакъв провал в бизнеса или икономическото развитие, обикновено си задаваме въпроса „Какво се обърка?”. Но в този случай може би трябва да попитаме „Какво е проработило?”. Целта на този реферат е да очертае някои от характеристиките на икономическото развитие през Мейджи. Защо Мицуи? Каква е тайната на „трите кладенеца”, значението на китайските йероглифи, които съставят името Мицуи?

             Сътресенията, които разклащат Източна Азия през втората половина на деветнайсети век, силно повлияват развитието на региона. Опиумните войни в Китай през 1842 и пристигането на четирите „черни кораба” на комодор Пери в Токийския залив през 1853 предизвикват определена реакция от страна на Китай и Япония и това повлиява тяхното развитие и определя ролята им на световната сцена през следващия век. Срещата със Запада задвижва един процес, който някои учени наричат „модернизация” на Азия. Да оставим настрана факта, че терминът „модернизация” сам по себе си е проблематичен, но подобно определение не успява да представи сложното взаимодействие между Изтока и Запада. Под тежестта на външни заплахи и вътрешни трусове многовековните традиционни системи в Китай и Корея се сриват.

            От друга страна Реставрацията Мейджи в Япония представлява реформаторско движение, което тръгва от съюза Чошу-Сацума срещу шогуната Токугава. Реформите започват да се провеждат на национално ниво (преди Реставрацията също е имало реформи, но на областно ниво) едва след като местният съюз завзема централната власт и установява нови структури и институции, на които да стъпи икономическото развитие.

            Ще разгледаме факторите, които определят индустриалното развитие в Япония през периода Мейджи от гледна точка на правителствената политика, която създава социално-икономическите предпоставки за успешните начинания. Тъй като успешните предприятия са индикатор за икономическия прогрес, едно по-подробно разглеждане на връзката между държавната политика и развитието на предприятията ще позволи по-широк поглед върху успешната японска индустриализация.

            Възходът на Мицуи е още по-поразителен предвид факта, че в течение на трите века история на фамилията, Мицуи са свидетели на огромни промени в японското общество и японската роля на световната сцена. Това е една невероятна история не само заради настоящото положение на Мицуи като водещо сдружение, но също и заради промените, които и страната, и кланът Мицуи в частност претърпяват. На първо време Реставрацията Мейджи променя обществото по драстичен начин;  Дан Такума, главен изпълнителен директор на Мицуи, е убит в началото на трийсетте, когато кипи силно анти-дзайбацу движение; след това монополът на довоенните дзайбацу е преустановен от Главното командване на Съюзническите сили. Дзайбацу Мицуи е разпуснато на 200 отделни фирми през 1947. Как дзайбацу Мицуи (по-късно вече наричано кейрецу) успява да се издигне до такава внушителна цифра? Отговорът на този въпрос се корени в гъвкавостта на Мицуи, които през своята дълга история съумяват да правят промени бързо и ефективно, за да се нагодят към променящата се среда. Този процес, разбира се, включва редица други фактори, които допринасят за възхода на Мицуи.

            Ще се съсредоточим само върху един фрагмент от тази дълга история, а именно периода Мейджи, за да очертаем причините за успеха не само на Мицуи, но и на цяла Япония. От всички компании, включващи се в дзайбацу Мицуи, авторът ще обърне по-подробно внимание на търговската компания Мицуи Буссан. Търговията играе ключова роля и във възхода на Мицуи, и в процеса на икономическото развитие на Япония. Международната търговия спомага на японската икономика да излезе на регионалната и световната икономическа сцена. Търговията също така спомага за създаването на жизненоважна инфраструктура, която действа като механизъм за натрупване на ресурси от традиционния икономически сектор за развитието на модерния сектор.

            Също така едно по-голямо разбиране за ключа към успеха на Мицуи може да даде отговор на въпроса защо Япония успява в своята индустриализация. Способността да се прекара мост между минало и настояще е ключов фактор в издигането на Япония като икономическа сила. Има много фактори, които определят успеха на една компания: корпоративна стратегия, култура, социално-икономическа среда, държавна политика, външни фактори и др. Сред тях най-голямо внимание ще обърнем на централната роля на правителството във възхода и доминирането на японските предприятия. Основен ключ в разбирането на японската икономика е анализирането на връзката между история на икономиката (фактори за цялостното развитие на икономиката, държавна политика и др.) и история на бизнеса (анализ на различни фирми). Ролята на правителството е важна предпоставка за успешната индустриализация. Уместната държавна политика разграничава Япония от другите азиатски страни като Корея и Китай в контекста на опита за модернизация през 19 век.

            Но всичко това води до погрешни схващания за ролята на правителството в процеса на индустриализация. Мощното индустриализиране през 30-те години на 20 век, както и „японското чудо” след Втората световна война допълнително засилват тази тенденция. Въпреки че има известна доза истина в тези мнения, крещяща е нуждата да се „демитологизира” японската икономика от гледна точка ролята на държавата. Правителството Мейджи подпомага индустрията най-вече като не стои на пътя й. Правителството насърчава някои проекти и използва най-различни средства за да поощри развитието, но това е преди всичко в отговор на социално-икономическите и политическите условия, включително международното положение, което подтиква правителството да стартира програмите за индустриално развитие.

 

Какво проработи през периода Мейджи?

 

            Нека започнем с определяне накратко на това, което се обърква през периода Токугава. Конрад Тотман описва сърцевината на проблема като една „системна криза”. „Когато основните ценности и институции в едно общество не могат да се справят със заобикалящите проблеми, системната криза възниква от натрупалите се в обществото промени”. (Тотман, 1980). Отварянето на Япония за търговия през 1859 и въставането на големи княжества като Чошу, Сацума и Тоса, води до криза. Набезите на империалистите, коалицията на даймьо, отслабването на Бакуфу ускоряват падането на шогуната.

            А какво е това, което сработва през Реставрацията Мейджи? Правителството Мейджи е изправено пред уникално положение и не знае как да води страната към просперитет. На лице са само няколко реформистки идеи, повлияни от Запада, както и усещането за криза. Действията на правителството са в отговор на тези уникални условия и водят до серия грешки и неуспехи. Но то се учи от грешките и още по-важно – притежава законна власт, която може да бъде използвана за мобилизация на обществото в опитите за реформа. Елитът през този период се състои от великолепни ученици. В крайна сметка правителството Мейджи поставя нов курс на развитие и дава свобода на нови творчески сили, които водят до индустриализацията. В този смисъл всичко потръгва добре. С други думи простият отговор на въпроса за това кое се е получило през периода Мейджи се крие в успешното създаване на държава в нова рамка.

             При все това реставрацията Мейджи не създава нова модерна икономика благодарение на политическата революция, която сваля шогуната. Реставрацията Мейджи променя по такъв начин социалната и политическа среда, че това да доведе до икономическо развитие. Индустриализирането е ръководено от нова група индустриалци, които се целят в икономическо развитие и инвестиции. Всичко започва с помощта на селяните, които плащат новия си трипроцентов данък за земята. Това дава на индустриалците възможност да увеличат производството на глава на населението. Някои земевладелци (броят им нараства заради установяването на правата за собствеността, придобиването на нови земи и увеличението на данъците) им помагат в това начинание. Решават да инвестират състоянието си в инфраструктура и нова промишленост.

            Индустриализацията е тласкана от търговците, които осигуряват доставянето традиционните стоки като коприна, чай, соя, саке и др. до пристанища за износ. Този износ се организира от търговски предприятия, които осъществяват връзката между традиционната икономика и световните пазари и по този начин допринасят за натрупването на капитал, нужен на инфраструктурата и модерните производства. Политическите водачи играят важна роля в започването на индустриалния процес. За тях индустриализацията е национален приоритет и те насочват всички дейности на правителството към тази цел, в сферата на образованието, правната система, търговията, финансите и инфраструктурата. Но едно от най-важните постижения на правителството е успешното поставяне на условия за преки спестявания от традиционната икономика към модерната индустрия. Осигуряването на финансовата и социално-икономическата среда, както и намаляването на риска за включващите се в модерния сектор, представлява същността на реформите Мейджи.

            Доскоро се ширеше погрешното разбиране, че периодът Токугава представлява епоха на назадничавост, с други думи „Тъмни векове” на изолация и стагнация. За да успеем да разберем Реставрацията Мейджи от гледна точка промяната в социално-икономическите условия, е важно да надзърнем в наследството, оставено от икономиката през Токугава. Реставрацията е не толкова повратен рязък момент, колкото едно продължение в една нова среда, осигурена от реставрацията. Тази нова среда позволява на икономиката постепенно да ускори ход и така да се натрупа благосъстояние за успешната индустриализация.

 

Икономическа политика през периода Мейджи

 

Данъчната реформа за поземлена собственост от 1873 е първата основна стъпка на икономическата политика на правителството. Данъкът е установен на 3% (след 1876 – 2.5%) от изчислената стойност на земята. Данъците се събират в брой от правителството. Тази реформа позволява на селяните да притежават земите си, което поощрява увеличаването на производителността на земята. Като подготовка за реформата правителството позволява неограничена покупко-продажба на земя през 1872. Фиксираният данък също така стимулира селяните да подобрят производителността чрез инвестиции. Покачването на цените на ориза (1877-1881, 1890-1898) допълнително облагодетелства селяните, благодарение намаляването на ефективната данъчна тежест (Ямамура, 1986). От друга страна намаляването цената на ориза през периода 1882-1888 облагодетелства правителството. Още по-важно е, че в дългосрочен план данъчната реформа за поземлена собственост помага на правителството да финансира своите проекти в производството и инфраструктурата. 

            Правителството Мейджи съзнава значимостта на поощряването на земеделието и традиционните производства като важно условие за развитието на модерните сектори.

През 1884 Маеда Масана създава Когьо Икен – изчерпателно проучване на икономиката и програма за развитие. На Когьо Икен е приписан икономическият подем на страната през втората половина на 1880-те. Годишното земеделско производство нараства с три процента за десет години.

            Следващата важна стъпка за укрепване и развитие на икономиката е стимулирането на износа чрез поощряване на транспортните и търговските предприятия. И тук изпъкват предприятията НИК (транспорт) и Мицуи Буссан (търговия) като една успешна комбинация на обществени и частни усилия в развитието на ключовия сектор на услуги, което улеснява нарастването търговската мощ на Япония и нейното включване в световната икономика. Това всъщност е ключов фактор за успешната индустриализация през периода Мейджи и след това.

            Едно от средствата, използвани от правителството да се поощри бизнеса, е субсидирането. Правителството подкрепя т.нар. сейшо (търговци, разчитащи на политически връзки) и това води до създаването на дзайбацу. Поради липсата на система за мита и такси, ниска покупателна способност и ниското технологично ниво в сравнение със Запада, правителството Мейджи подкрепя създаването на гигантски предприятия с монополистични позиции.

            Тук можем да отворим една скоба и да представим накратко зараждането на дзайбацу, към които принадлежи и Мицуи. През 1871 година на японската политическата сцена се появява Мацуката Масайоши (1834 – 1924), който първоначално се заема със законодателните реформи на поземления данък от 1873 до 1881 година. Основната промяна в новата данъчна система е замяната му с истински книжни пари. През 1880 година Мацуката е назначен за вътрешен министър на Япония, но през следващите години, след отстраняването на Окума Шигенобу, Масайоши Мацуката става новият министър на финансите. Той въвежда строги фискални мерки, известни в историята под името „Дефлацията Мацуката”, благодарение на които икономиката на страната значително се стабилизира (данъците върху стоките са повишени; разходите на правителството са намалени чрез продажба на собствените предприятия; допълнителни постъпления са използвани, за обратно изкупуване на неконвертируемите книжни пари).  През 1882 година той основава Държавната японска банка (Bank of Japan), която поема ролята на държавата в отпечатването на пари. Фабриките – образци са преотстъпени на частници при сравнителна чиста загуба, но и при наличието на дефицит в тях, което обяснява правителственото решение.Изтеглени са от обръщение една пета от книжните пари. Държавна собственост остават само промишлените отрасли, свързани с военната сфера, като стоманолеярните заводи. Създадени са нови налози като непрекия данък върху тютюна и алкохола и местни данъци, които посрещат порасналите училищни разходи чрез финансиране на образователната система. Резултатите са поразителни: инфлацията спира през 1882 година, а дефицитът изчезва на следващата година. Но оздравяването се извършва с цената на многобройни фалити, увеличена безработица и тревожно обедняване на селячеството. Мацуката служи като финансов министър на Япония общо 18 години от 1881 до 1901 година в първите десет правителствени кабинета, период в икономиката на страната, известен с името „Ерата Мацуката”. Политиката на Мацуката довежда до възникването на дзайбацу, финансови групировки, свързани помежду си чрез кръстосани участия. Те са основани от бивши буржоа-предприемачи от периода Токугава или посветили се на друга дейност самураи. За разлика от корпорациите в Съединените щати например, дзайбацу не образуват монополи. Макар и силно концентрирани вертикално и хоризонтално, те са твърде разнородни и по предмет на дейност обхващат всички отрасли на модерното стопанство. Във всеки дзайбацу са включени и индустриални предприятия, корабостроителници, вносно-износни дружества, банки. Схемата допуска и известна специализация на дейността. 

            Да се върнем към икономическата политика, водена от правителството през Мейджи. Лидерите по това време разчитат на частни предприятия, за да постигнат цялостна модернизация. Но „търговците не желаят да се захванат с външна политика и още по-малко са готови да пилеят капитал в рискови промишлени проекти. Ето защо въпреки малкото финансови пречки, правителството започва да действа като предприемач, като по този начин следва прецедентите на прогресивните княжества и на бакуфу преди Реставрацията”. (Хиршмайер, Юи, 1975). През 1870 е създадено Министерство на промишлеността с идеята да се построят водещи предприятия.

            Подробното изследване на Уилям Рей относно транспортната промишленост показва, че правителството играе изключително голяма роля във възхода на Мицубиши чрез субсидии и договори с правителството, но също така правителството се нуждаело от съдействието на частния бизнес не по-малко отколкото частният бизнес се нуждаел от подкрепата на правителството. Всъщност експедицията в Тайван (1874) служи за пример, тъй като правителството избира Мицубиши вместо спонсорираната от правителството YJK като по-надеждна транспортна компания за момента. Правителството се отказва от опитите да създаде правителствена компания и съсредоточава подкрепата си върху една-единствена фирма в лицето на Мицубиши.

            Кристофър Хауи описва три основни проблема на ранното правителство Мейджи: 1) японското невежество относно модерните технологии и специфичните умения в транспорта, застраховането и финансите; 2) липсата на институции, където да се придобият и усъвършенстват тези умения; 3) неравноправните договори. Министерството на външните работи ходатайства за ненамеса в частните инициативи, докато Министерството на финансите подкрепя по-протекционистичен подход.

            Може би най-важната стъпка, която правителството предприема за окуражаването на частния бизнес, е реформата на финансовия сектор, в която голяма роля играе и гореспоменатият Мацутака. Учредени са банки с цел насърчаване на външната търговия. Лихвеният процент е висок (пада от 14 на 10%), но нараства инфлацията и недостигът на сребърни монети. Банка Йокохама е учредена 1880, за да пусне в обръщение сребърни монети. Спестовната система чрез пощенската мрежа служи за инструмент на канализиране на малките спестявания и ги прави достъпни. До 1885 инфлацията е преодоляна.

            В периода 1867-1875 правителството опитва да учреди предприятия и да внедри технологии. След това през 1875-1876 Окубо Тошимичи и Окума Шигенобу започват да изтъкват нуждата от силен частен сектор. През 1880 Маеда Масана представя на Окума предложение за разширяване на износа. Всички тези предложения водят до създаването на ефективен частен сектор.

            Окубо Тошимичи вярва в голямата роля на правителството във възраждането на икономиката. Неговият начин на мислене има траен ефект върху хода на индустриализацията. През 1874 той прави предложения на правителството относно индустриалната политика. В своите предложения той излага: „Силата на една страна зависи от просперитета на нейния народ. Той пък от своя страна зависи от производителната способност на самия народ. И въпреки че количеството производство се определя до голяма степен от трудолюбието на хората, работещи в предприятията, едно по-дълбоко вглеждане разкрива, че няма случай в който производствената сила на една страна да е нараснала без патронажа и подкрепата на своето правителство.” (Ин Ивата, 1963).

            Окубо вярва, че търговията би могла да стимулира вътрешното производство, тъй като взима за пример английската търговска политика. Той набляга на значимостта на транспорта и търговията, както и на протекционистката политика на правителството. Окубо предпочита само една фирма да доминира от части защото той счита конкуренцията за прахосническа. Той също така покровителства субсидиите за поддържане на високи тарифи за навло. Окубо твърди, че „крайната конкуренция води до спад на тарифите и възпрепятства появата на силна транспортна фирма, конкурентоспособна и на международната сцена” (Рей, 1984)

            Дребните частни собственици на кораби, подкрепяни от Мицуи, са предизвикателство за Мицубиши. Един от поддръжниците на Мицубиши – Окума, се оттегля от поста си и това води до създаването на конкурентна фирма - КУК, спонсорирана от правителството, но в крайна сметка Мицубиши и КУК се сливат в N.Y.K през 1885 в опит да консолидират транспортния бизнес. Мицуи и Мицубиши малко по малко се оттеглят от N.Y.K чрез продаване на акции на компанията, така че до 90-те години на 19 век правителството се превръща в най-големият акционер на компанията. N.Y.K. зависи също така от правителствените субсидии, особено в периода от 1885 до 1892 (Рей, 1984). Неяснотата на N.Y.K като предприятие се отразява и на държавната политика. Уилям Рей твърди, че „през 80-те ставаме свидетели на значително разклоняване в финансовите и стратегическите цели на правителството за контрол над индустрията. То се стреми да сложи ръце на всичко, което е стратегически значимо (особено от военна гледна точка), дори да коства много средства; но в същото време е готово да продаде не толкова стратегически предприятия (продава мини и заводи на частни концерни в средата на 1880-те”. (Рей,  1984). Този период представлява повратна точка в развитието на дзайбацу.

            Ето как стигаме до взаимодействието между икономиката и бизнеса и съответно – правителствената политика и частните фирми. Нека обърнем поглед към Мицуи дзайбацу като един пример на това взаимодействие. С изследването на възхода и на факторите, допринесли за този успех, е възможно да успеем да разберем по-добре проблемите и благоприятните фактори за икономическото развитие на Япония през периода Мейджи.

 

 

Мицуи – трите стълба на японското благополучие

 

            След като решава да живее като обикновен човек и да стартира семеен бизнес в Мацусака, провинция Исе, Сокубей Мицуи става производител на саке. През 1672 синът му Хачиробей Такатоши Мицуи отваря магазин за продажба на едро и дребно на традиционни носии. Семейство Мицуи се мести в Едо (по-късно Токио) през 1673, където отварят бакалия. В следствие на състоянието, натрупано от търговията, Хачиробей започва да се занимава с обмен на пари. През 1691 Мицуи става един от финансовите агенти на правителството. Интересно е да се отбележи, че търговията и финансите са най-важният бизнес за семейството и през периода Мейджи. През 1710 фамилията Мицуи основава централна група (Омотаката) – управление на бизнеса на семейство Мицуи—състояща се от деветима членове. Омотаката управлява бизнеса на семейството до началото на периода Мейджи. Освен двестагодишен опит в областта на търговията и финансите семейство Мицуи е едно от най-заможните семейства на търговци в Япония преди Реставрацията Мейджи, което дава тласък на бизнеса в променящата се политическа и социално-икономическа среда.

            Една от главните промени, започнати от семейство Мицуи през периода Мейджи, се състои в назначаването на даровити външни управители, които да реформират и да управляват бизнеса. Ридзаемон Миномура е външен управител, който допринася значително за развитието на дейността на Мицуи, тъй като разделя семейството от бизнеса. Той превръща обмена на пари в Банка Мицуи през 1876. Търговската компания Мицуи Буссан е основана през 1876 чрез сливане вътрешната търговия на Мицуи и на Сеншу Кайша, която е стартирана от Каору Иноуе, един от влиятелните Мейджи лидери, който подпомага основаването на Банка Мицуи. Вицепрезидентът на Сеншу, Такаши Масуда, е първият президент на Мицуи-Буссан. Той е бивш капитан на пехотната дивизия в Бакуфу. По това време търговията не се радва на добро име сред членовете на Мицуи, тъй като е считана за твърде рисковано начинание. Първоначално семейство Мицуи инвестират предимно в Банка Мицуи. Външните управители като Масуда започват да играят нарастващо значима роля и постепенно членовете на семейството се оттеглят от търговията. Промяната е толкова дълбока, че някои членове дори са премахнати от семейния списък.

            Мицуи Бусан наследява договорите на Сеншу Кайша с военното министерство. Връзката на Каору Иноуе с правителството несъмнено играе важна роля при първоначалното развитие на търговската фирма. Когато семейство Мицуи не пожелават да инвестират в компанията, правителството я подпомагало усилено. Търговията се счита за особено значима за печеленето на финансови ресурси за икономиката. Такаши Масуда наследява управленския пост след смъртта на Миномура през 1876. Той разширява международната търговия вероятно под влиянието на Иноуе.

            Джон Робъртс отбелязва, че Иноуе е свързан тясно с Мицуи, отчасти поради опита си като водач на княжество Чошу преди Реставрацията.”Можем да предполагаме, че домашното правило на семейство Мицуи за отглеждане на „уважавани мъже на власт” първоначално ги привлича към Иноуе по същия начин както и към Огури, неговия предшественик в бакуфу. Но по това време и Иноуе е привлечен от тях, защото финансовата ситуация, в която е изпаднал, е неописуемо сложна, и само големите търговци и техните чиновници знаят как да се справят с нея.” (Робъртс, 1973). Ито Хиробуми (една от водещите Мейджи фигури) се завръща от САЩ през 1871 (изпълняващ функцията на заместник-министър на финансите), където е изучил американската парична система. Той убеждава правителството да установи нов монетен двор в Осака. Семейство Мицуи са назначени в монетния двор да разменят нови монети или кюлчета за стари пари (Робъртс, 1973). Следователно можем да заключим, че не само правителството помага на Мицуи за разширяване на бизнеса им в областта на миннодобивната промишленост и външната търговия, но и Мицуи предоставя на правителството своите отлични познания в областта на паричния обмен и разпространение.

            През 70-те години на 19 век основният бизнес освен с военното министерство са сделките за ориз посредством Банка Мицуи (оризът се приема като залог) и оризът се купува за правителството. По това време контактите с правителството подпомагат развитието на търговския бизнес на семейство Мицуи. През 1877 Мицуи Буссан отваря офис в Шанхай, а през 1880 вече има офиси в Париж, Лондон и Ню Йорк. Правителствената подкрепа преминава през Yokohama Specie Bank. Друга форма на правителствена подкрепа е осигуряването договор с държавната компания Миике коул през 1879, което спомагао още повече износа на въглища. А през 1888, когато правителството решава да разпродаде държавни предприятия, Мицуи изкупува на търг мините Миике, предлагайки по-голяма сума от Мицубиши (Масуда е окачествен като умопомрачен по повод високата цена, предложена от Мицуи). Оттогава главният бизнес на Мицуи Буссан в Азия е износът на въглища. Мините са управлявани от Мицуи Буссан и от Банка Мицуи.

            Правителството използва субсидиите като инструмент в своята бизнес политика да улесни разрастването на търговията, като това представлява стратегическа промяна в политическата насока. В началото на 80-те години на 19 век правителството дава субсидии с цел насърчаване на износа, особено на прекия износ, тоест целта е японските търговци да придобият търговски права, а не да участват чуждестранни търговци. В средата на 80-те години на 19 век обаче,  правителството променя политиката си на директни субсидии и много от компаниите фалират. Изглежда в края на 80-те Мицуи Буссан е единствената сериозна търговска компания, която преживява трудностите. По това време правителството няма друг избор, освен да предприеме строги финансови мерки за борба с инфлацията. В резултат на това Мицуи Буссан преустановява износа на ориз и вноса на вълнени изделия и затваря някои от клоновете си. Позициите й на вътрешния пазар обаче останават силни. През 1890 заема най-голям дял от бизнеса (40% от стоките са за вътрешния пазар – ориз, морски дарове и др.)

            Въпреки това липсата на преки правителствени субсидии очевидно оказва отрицателно влияние върху бизнеса на Мицуи. През 1890 положението на Банка Мицуи вече е влошено и изглежда, че Иноуе има пръст в "оправянето" на положението, като убеждава Мицуи да назначат Хикоджиро Накамигава за вицепрезидент на банката с цел да реформира банката и останалата част от бизнеса. Накамигава е племенник на Юкичи Фукузава (един от най-влиятелните интелектуалци) и протеже на Иноуе. Той управлява железниците Саньо от 1888. Освен това хора от Мицубиши оглавяват Японската банка от 15 години. Това показва как политическият елит и бизнес елитът са обвързани в мрежа от официални и неофициални връзки, които улесняват отношенията между правителството и частния бизнес. Накамигава преструктурира Банка Мицуи, Мицуи Буссан и Мини Мицуи в дружество с неограничена отговорност през 1893 според новия корпоративен закон. Интересно е да се отбележи, че вероятно страхът от банкрут води до разпределяне на дружеството между единайсетте клона на семейство Мицуи, така че да не банкрутира цялата организация. Административният офис на семейството и директорите на трите основни бизнеса са взаимосвързани, докато семейният съвет (додзоку кай) се превръща в най-висше управленско тяло, включващо членове на семейството и директори. Накамигава се опитва да раздели семейство Мицуи от управлението, създавайки борд на директорите през 1896, за да координира цялостната политика и политиката на единичните компании. Уредени са лошите заеми от Банка Мицуи и Мицуи инвестира в модерни индустрии, като фабрики за коприна и памук, производство на електричество и миннодобивна промишленост. След смъртта на Накамигава през 1901 семейството засилилва контрола си над бизнеса чрез Надзирателния департамент към Семейния съвет, за да наглежда Борда на директорите. И фабриките са  разпродадени, а семейството става по-консервативно по отношение на разрастване на бизнеса в нови сфери. 

            Бизнесът на Мицуи е преструктуриран в холдинг Мицуи Гомей през 1909. Трите основни компании са превърнати в дружества с ограничена отговорност. Мицуи Гомей притежава 100 процента от акциите на всяка фирма. Главно членове на семейството управляват бизнеса. Директорите на фирмите са свързани помежду си и Такума Дан става изпълнителен директор. Управленската структура на Мицуи Дзайбацу е завършена през 1909, годината на основаване на Мицуи Гомей. В процеса на формирането й професионалните управители се опитват да разделят семейната власт от професионалното управление. „В процеса на формиране, с цел координация и контрол над разнообразните и независими филиали, е развита здрава система на директорско управление вместо централен корпоративен офис. Мицуи Гомей е превърната в холдинг с цел контрол и координация на капитала. Здравата директорска система означава хоризонтална интеграция на филиалите, включително управленските ресурси в бизнес групата, а Мицуи Гомей трябва да ги контролира вертикално чрез капитал в рамките на групата.” (Йонекура, 1985)

            Хидемаса Морикава сравнява структурата на двата най-големи дзайбацу – Мицубиши и Мицуи. Неговият анализ разкрива различното развитие на двата дзайбацу. Поради продуктово разнообразие към 1908 Мицубиши преминава от централизирана към по-децентрализирана структура. Между 1910 и 1920 всяко подразделение се превръща в независимо акционерно дружество. Мицуи се развива в обратната насока – от децентрализирана към централизирана структура, тъй като Мицуи Дзайбацу се състои от силно предприятие – Банка Мицуи и Мицуи Буссан, а по-късно Мицуи Кодзан (миннодобивна промишленост, която бързо се разраства). И понеже тези компании са независими, е наложително Мицуи Дзайбацу да установи централизирана система за управление на филиалите (Морикава, 1970). Мицубиши е организирана не толкова строго, тъй като контролира по-голям спектър от дейности, което води до широка гама от разнообразни подразделения.

            Въпреки че Мицуи разширява дейността си в нови сфери като въгледобив, обработка на памук и др., нейното бизнес портфолио е много по-концентрирано от това на Мицубиши в ключови сфери на успех – фокусът на Мицубиши се появява към края на 19 в, когато корабостроенето добива значимост. Вероятно това е една от причините Мицуи Буссан, например да стане първата общотърговска компания без конкуренция в Япония към 1911. Освен това процесът на централизация в Мицуи Буссан отнема тридесет години на непрестанни нагаждания и борби между семейство Мицуи и професионалните управители. Централизацията е тясно свързана с желанието на семейството да отнеме контрола на професионалните управители, които преобладават почти от самото начало на това дзайбацу. Освен това Морикава отбелязва, че въпреки централизацията на властта в главния офис, директорите на Мицуи изказват ясно позициите си и защитават филиалите си. В същото време членовете на семейството и директорите често са на различно мнение и имат различни интереси и за тях е важно да се правят компромиси, за да се поддържа целостта на управленската система. Тази тенденция към компромиси всъщност отслабва централизираната система до известна степен. Освен това автономността на филиалите на Мицуи Буссан например осигурява ефикасността на управлението на операционно ниво.

Общотърговската компания Мицуи Буссан играе водеща роля на вътрешен интегратор. Тя е на път да се превърне в двигател на разширяването на бизнеса и един от основните източници на ресурси за правителството. Превръща се в запазена марка на японския модел за индустриализация. Заслужава повече внимание заради значимостта си за икономическата и бизнес историята на периода Мейджи. През 1876 общата стойност на продажбите от износ се равнява на 120 000 йени, докато през 1911 стойността нараства до 111 6444 000 йени.

            Още от самото начало правителството Мейджи играе значителна роля в поощряването на външната търговия с цел придобиването на чужда валута. Основната експортна стока в началото е оризът. През 80-те правителството поверява на Мицуи Буссан вноса за Европа с 2.5% комисиона. Ето как Мицуи излиза на лондонския пазар и почти веднага започва внос на машини от Англия. Вече споменахме износа на въглища по-горе като пример за правителствена помощ – Мицуи Буссан получава 2.5% комисиона и за продажбата на въглища, както и субсидия, която представлява 50% от нетната печалба. Чрез тези субсидии Мицуи Буссан успява да купи собствени кораби за търговия. Мицуи Буссан включва в конгломерата Мицуи и бизнеса с миннодобив, като по този начин превръща добива в един от трите основни бизнеса на дзайбацу Мицуи.

            Вярно е, че Мицуи Буссан се радва на значителна подкрепа от страна на правителството, но в същото време правителството се нуждае от Мицуи за своите индустриални начинания. И други компании също са субсидирани, но що се отнася до общата търговия успехът на Мицуи е безпрецедентен. Мицуи Буссан, както и Мицуи Дзайбацу, е от толкова голямо значение за японската бизнес експанзия, че започват да я наричат Сейшо или „политически търговец”. По същия начин и лидери като Иноуе могат да бъдат наречени „бизнес политици”, имайки се предвид ролята им в развитието на търговията и на инвестициите за модерната индустрия. Независимо от това процесът е завършен в частния сектор; правителството само се опита да подсили тези компании, за да станат по-конкурентноспособни в световен мащаб. Освен във външната търговия Мицуи играе роля и в развитието на вътрешното производство.

            Търговията на памучна прежда е добър пример в това отношение. През 1883 г. Мицуи навлиза в бизнеса с памука чрез партньорството си с Osaka Spinning Mills (Масуда е главен акционер в компанията). На първо време те внасят предачни машини от Плат Брадърс, превръщайки се в техен търговски агент за Япония през 1886 г. (Буссан получава освен това 2.5% комисиона от цената на сделките). Внасят и парни машини от Харгрийвс, а след това и суров памук от Китай и Индия. Мицуи Буссан освен това изнася крайните продукти, затваряйки по този начин производствения цикъл изцяло в рамките на своите операции. Към 1910 те вече изнасят една трета от общия износ на памучна прежда, което става третият по обем износен продукт в продажбите на Буссан (след суровия памук и въглищата), формирайки 40 процента от износа. Мицуи Буссан освен това и субсидира Toyoda Loom Works от 1899 г. Трябва да се отбележи, че бизнесът с памука разцъфтява в Япония през 90-те години на 19 век и търговските операции на Мицуи са ключови в неговото развитие. Следователно, Мицуи Буссан играе ролята на организатор на вътрешната индустрия.

            През 1980 японският износ нараства три пъти. Връзките между бизнеса с въглища на Мицуи и правителството се влошават и компанията се оттегля от вътрешния пазар на ориз. Навлиза на пазарите на други страни. Според архивите на компанията съществуват три основни фактора, наложили решението за разширяване: 1) финансовата сила; 2) транспортната способност; 3) информационната мрежа.  (Мицуи, 1977). Други компоненти на структурата и управленския стил на Мицуи Буссан, които допринасят за ефективността и растежа на фирмата, са системата на отдели и на общо счетоводство. Компанията е преорганизирана в административни отдели и специални стокови отдели, които също имат свои клонове. Общата счетоводна система позволява значителна автономност на клоновете чрез специална система на плащане.

            Шиичиро Йонекура счита за особено важни и човешките ресурси. Професионалното управление е една от ключовите характеристики на компанията от самото й начало. Изтъкнати управители като Миномура, Накамигава и Масуда допринасят в голяма степен за възхода на Мицуи Буссан и на Дзайбацу Мицуи. Масуда инициира и практика за наемане на студенти от Търговския колеж в Токио (известен и като университет Хитоцубаши). Международно познание и опит от първа ръка са също ключови фактори за успеха на Мицуи. Лондон се превръща в център на един тясно свързан пазар. В последната четвърт на 19 век телеграфните кабели и Суецкият канал допринасят за обединяването на световните пазари, така че ускоряването на световната търговия помага и на Мицуи да направи печалби.

Заключение

            Политическата революция Мейджи води до институционални реформи, които стимулират икономиката и бизнес експанзията, което засилва държавата и военната мощ на страната. И така Япония се сдобива с по-голяма власт в Азия и се издига в очите на Запада (което води до преустановяване на неравноправните договори), което след това допълнително спомага за улесняване на бизнес експанзията.

            Успехът на реформите Мейджи зависи до голяма степен от успешната връзка между традиционната икономика и модерния сектор чрез вкарването им в нова рамка, което променя посоката на развитие. В Япония се заражда движението за изгонване на варварите, но в крайна сметка всичко приключва с индустриализация, тъй като политическите лидери през периода Мейджи осъзнават, че военната мощ се основава на икономическо благоденствие. Ето защо те дават зелена светлина на една нова стратегия и я кръщават фукоку кьохей (богата страна, силна армия). Тази промяна първоначално представлява реформистко движение, започнато от могъщите даймьо, а след това е поето от правителството Мейджи. Успешната индустриализация води до преоценяване ролята на правителството. Вярно е, че намесата на политическите лидери е ключова за промените, но не са те инженерите на индустриализацията. Индустриализацията се осъществява благодарение на взаимодействието между макроикономическата и инфраструктурната рамки и движещата сила на частния бизнес.

Правителството е не толкова създател на индустриализацията, а по-скоро спомага за улесняване на процеса. Правителството се справя успешно със задачата, имено защото разбира какви конструктивни стъпки трябва да поеме, за да спомогне икономическия растеж. Моторът на индустриализацията е в действителност частният бизнес. И тъй като търговията и износът са толкова важни за процеса на индустриализация, търговските фирми, които стават основна част от дзайбацу, играят решаваща роля в икономическото развитие. Сред тях една от най-невероятните истории е тази на Мицуи.

Мицуи може да бъде преведено като „три кладенеца” и пасва на името си по повече от един начин. На първо място, дзайбацу Мицуи е съставен от три основни бизнеса: търговия, финанси и добивна промишленост. Също така трите основни причини за успеха на Мицуи са традицията, благоприятните условия, осигурени от правителството Мейджи, и експанзия, стимулирана от търговията. Търговията е гръбнакът не само на дзайбацу, но и на индустриализацията на икономиката, тъй като осигурява връзка между традиционната икономика и модерния сектор. Вярно е, че правителството подпомага частния сектор, но и държавата има нужда от частния сектор, който е двигател на индустриализацията.

В началото правителството се опитва да създаде правителствени предприятия, но по-късно започва да подпомага частния бизнес със субсидии. В същото време правителството се нуждае от опита на големите търговски компании като Мицуи, за да направи реформи във финансите и търговията. Като пример може да бъде посочено присъединяването на новия монетен двор в Осака към Мицуи през 1871. Също така Мицуи Буссан получава подкрепа във формата на договори и субсидии (по-късно заеми), но веднъж след като набира мощ, започва да създава нови предприятия. Правителството субсидира и компании като Toyoda Looms (Становете Тойода), която по-късно се превръща в един от символите на японската икономическа мощ Тойота Мотърс. Ето как държавата подпомага вътрешното производство. Вярно е, че национализмът играе основна роля и в държавната политика, и в начина на мислене на бизнес елита. Но историята на Мицуи отново може да послужи като добър пример. Такаясу Мицуи за  малко да загуби живота си при обединяването на Япония. Синът му Сокубей се отказва от меча и заявява, че Мицуи трябва да спечелят пари и че това може да стане по честен път. Оттогава насам наследниците му продължават по начертания от него път и 250 години по-късно печелят своето място сред елита на Мейджи не толкова чрез политически игри, а благодарение на това, в което са най-добри – бизнеса.

           

 

 

 

 

Източници:

 

1.  Takafusa Nakamura, Economic Development of Modern Japan, International Society for Educational Information, Inc. TOKYO, 1989.

2.  Kodansha, Tokyo, New York, Kodansha International Ltd, 1983.

3.  Калве, Робер Японците- историята на един народ, изд. Рива, София, 2005.

 

http://www.mediatimesreview.com/february05/meiji.php

 

http://www.grips.ac.jp/forum-e/pdf_e01/eastasia/ch5.pdf

 




Тагове:   МЕЙДЖИ,   мицуи,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778517
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031