Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2015 12:57 - ЗА ПОМОЩТА, ПРОСИЯТА И МИЛОСЪРДИЕТО
Автор: vmir Категория: Политика   
Прочетен: 2713 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 12.12.2015 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Призивите за помощ ми причиняват болка, защото съм се уверил, че никой не е застрахован от злощастие и лош късмет. Затова трудно подминавам просяк без да му дам нещичко, въпреки, че са ми просили и хора, които живеят по-охолно от мен самия. Знам просяци, които пушат повече и по-скъпи цигари от моите, които събират пари за кола, за море, за заведения, за бутикови дрешки, напитки, които никога не съм си позволявал, а имам впечатления или поне подозрения, че някои по този начин решават и жилищните си нужди...

 

Но нескромните улични просяци са само опашката на проблема, защото за хората с безскрупулност като тяхната, продажничеството и измамата са висша изява на интелекта и те нямат задръжките на порядъчността, която изисква скромност и пестеливост поне от съпричастност към злощастията наоколо. И ако ги срещнем на входа на метростанцията след като са изгубили придобитата с продажнически домогвания и претенции служба, те няма да ни поискат директно пари за такси, а ще ни предложат суперпрофесионална услуга и ако се подмамим по претенциите им за осведоменост, познанства и умения във втория начин”, ще изгубим една добра сума. А въпросната услуга, сделка или посредничество ще стане поредния бизнес-актив в личната им легенда на бизнесмени”, за които социалните им помощи са само джобни пари, защото се препитават от умението да купуват и продават на цени много над или под пазарните. И в потвърждение на тази легенда, ще ви поканят в “личния си офис”, защото за да ви измъкнат паричките, първо трябва да бъдете убедени, че и при соца, и при капа, професионалиститевинаги се оправят, поради което ще оправят и вас.

 

Някой може да каже, че това няма нищо общо с помощта и просията. Но нима влизайки в подобни комбини, така не ПОМАГАМЕ на някой да задоволява насъщните си нужди? Нали и той е останал без работа и е въпрос единствено на късмет, че в момента не го е покосила тежка злочестина? Нима трябва да завиждаме на подобен късмет? Трябва ли да отказваме съдействие на хората, които отдалеч се готвят за най-лошото?

 

Друг може не без основание да забележи, че подобни помощии подготовки процъфтяват там, където законите са врата в поле, а достатъчно много хора са склонни да участват в мошенически схеми, които ограничават възможностите на държавата да се погрижи по-добре за изпадналите в беда.  Ами така си е. Благосъстоянието и порядъчността вървят ръка за ръка там, където има солидна законност и не се толерират парвенюта и престъпници, които едновременно парадират с благосъстояние и това не им пречи да се пишат авангард на онеправданите.  А престъпленията са продукт на убеждението, че нуждите на престъпника стоят над нуждите на всеки друг.

 

Навярно мнозина са виждали какъв адски вой настава, когато престъпник от горния тип бива застигнат дори от малка или временна неудача. А воя е само външен израз на престъпната вяра, че е позволено всичко, което е от полза за престъпника. Както се казва: “Малката беда е креслива, голямата беда е безмълвна”. Затова престъпника не признава демокрация, която не му позволява да мами безнаказано. А радетелите за такава демокрация са най-презираните от престъпника, защото за него безнаказаността е равнозначна на сила, а на законите гледа като на паяжина, с която презрените слабаци се опитват да се защитят от силата му.  Затова ако някой се опита да помогне на престъпник, изпаднал в беда, не го очаква нищо добро след това. Постепенно ще бъде набеден в почти всички смъртни грехове. Нищо лично – просто бизнес” – ще се ухили самодоволно престъпника, за да се опита да измъкне още и още и още от всеки, който е имал неблагоразумието да му окаже или предложи помощ, без да се бъде въвлечен в схемите на престъпника.  

 

Защо пиша всичко това ли? Защото, когато парвенютата и престъпниците се множат, броя на хората в истинска беда също нараства. Затова парвенютата, които претендират, че не са престъпници, би трябвало да докажат това, като правят дарения за истински нуждаещите се или за хората в беда. Необходимостта от това е доказана от практиката на богатите държави, където презрението към парвенющината и парадирането с материални възможности е неписана норма, а материално успелите хора отделят от личните си средства за милосърдие. За парвенютата в бедни държави с неефективно правосъдие като нашата това е още по-наложително, защото едва ли има по-осезаемо доказателство за причастност към престъпни практики от парадирането с материални възможности при наличието на толкова бедстващи хора.




Гласувай:
13



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4093134
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54870
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031