Прочетен: 11853 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2008 11:19
0-4 год.
“Да се хвърлиш в разгара на битката и да бъдеш посечен”, казва князът Иеясу Токугава на Мито, е нещо твърде лесно –може да го извърши и най-простият селяк, истинското мъжество е ДА ЖИВЕЕШ, когато е редно да живееш и да умреш тогава, когато е време и редно да умреш”... в момчешкия ум най-лесно се попиват и могат да се доразвият с нагледен пример и усърдие доблестта, мъжеството, честността, състраданието, искреността...да, така е - достойно, с вдигната глава да изживяваш всеки един и последващ ден от живота си, обичайки хората, които ще срещнеш по Пътя, независимо от техния ранг и положение...
В едни от първите разговори след срещата с моя интелигентен екс-съпруг, чух горните думи, които никога не забравих при отглеждането на сина..
4-13 год.
“Не пречи на никого”, съветваше той малкия разбойник. Има един Божествен закон, написан с раждането ти в твоето сърце - смътно ухание, разнясано в годините от вятъра; следвай го и отстоявай с благодарност миговете на Пътя на достойния войн.
13 -14 год.
“Истиността е тесен път, който трябва да се извърви, за да се възвърне изгубеният рай....”. Добродетелта?...да, да си честен и прям, да си доблестен.
14 -16 год.
Защо се казва човечност? Защото това е самият човек. Спечели с човечност хорските сърца. В тях винаги ще откриеш пространство за твоите действия и помисли...
Универсална истина: най-храбрите са и най-нежни, а влюбените – най-дръзновени...
16 -...год....
Неефективен фактор: шопското в мен, по-силно от мъдрите думи на доблестния самурай! Попадам на любимата си японска дума и като звучене и като значение: “чяран поран”, нещо като английското “take it easy”, отгоре-отгоре, без притеснения.../влияя очевидно/...
Противодействие: Вътрешната нагласа и усещане да си съпричастен към окаяния, да спасяваш със справедливост и любов.
Бащата и аз – Общото в различието между нас:
- Макар и да се промъкват крадешком в най-тихите часове на нощта, ти, сине, не ги отпъждай, а ги споделяй - полъха от витража на величиствената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина; трептеното през ръждивочервените листа на японския клен в мъждивата светлина на японските рибарски селища и гальовния шепот на септемврийския вятър, флиртуващ с клоните на софийските кестени; преплетената грациозност от изисканата простота на японската вишна и опияняващия аромат на българската роза; магическия равномерен тътен от японските бронзови камбани дотаку и жуженето на насекомите в заглъхналите стари български воденици; тактичността и уважението към чувствата на другите в духа на ненаписания самурайски кодекс на честта и вярата в Бога, чиято любов е запечатана с първото твое дихание в сърцето ти, където и да си.
На добър път, сине! /Бащата/
Бог да те благославя, сине!/Ейин/.
0-4 год. - 16 год. ...../Синът/, заради когото обичам Страната на Изгряващото слънце – един свръхизтънчен слог от благородна красота и низ от културни традиции, изпълващи с морална атмосфера и душевност ненадменното японско “кокоро” /душа, сърце/.
Това е спонтанният отогвор на заглавието, мисля...
08.01.2008 17:02
К1 бокс - НЕ по телевизията, а по някои от каналите. За някои телезрители с такива предпочитания, предполагам. Не масово.
Интересно съчетание!!!
Поздрави!
А за Япония....там сякаш Духът е повече от материята...
09.01.2008 05:15
11.01.2008 04:45
11.01.2008 08:56
Пожелавам Ви в обозримо бъдеще, да се докоснете сам до тази необятна, невероятна, смайваща...Красота.
В другата посока е паркът Уено с зоогическата градина и етнографския музей. В парка е пълно с хора. Някой от тях са винаги тук свити под сини найлони. Всеки изживява бедността и падението си гордо и няма да дойде да проси пари. Цели семейства под сини найлони.
Рано сутрин в Цукиджи - японците ядат толкова много риба, че ако не отидеш в 5 сутринта няма да видиш най-щурия пазар за риба в света. В 9 няма нищо.
Човекът с котките от парка Хибия - и той е бездомен, но има няколко котки и мете своята част от парка.
И все пак в един момент япония смачква - безкрайния пайзаж от двуетажни сгради сред който не разбираш, че не просто си излязла от Токио, но и от префектурата. Градините или са платени или са задръстени с бездомници, очите не виждат зелено, небето е сиво, градът е сив, а ти си мъничък. Спомням си дядо ми (лека му пръст) когато снимките от япония свършиха и на диска продължиха снимките от Англия каза: "Мале имам чвуството, че започнах да дишам по-леко" - и аз така.
17.01.2008 08:55
Напънала се интелектуално и се наак..а!
Поздрави на дедото-познавач.
20.01.2008 12:02
20.01.2008 12:46
09.02.2008 03:31
09.02.2008 03:39
09.02.2008 03:43
24.05.2011 08:43
24.05.2011 12:08
24.05.2011 12:46
24.05.2011 13:52
24.05.2011 15:24
25.05.2011 13:20
25.05.2011 13:26
25.05.2011 13:41
25.05.2011 18:24
25.05.2011 18:25
25.05.2011 18:32
25.05.2011 18:33
28.05.2011 13:38
28.05.2011 13:44
31.05.2011 17:35
31.05.2011 18:11
31.05.2011 18:36