Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2007 12:28 - Един от утъпканите коловози в Япония
Автор: eien Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6394 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 17.12.2007 12:29


Дерек Бок и неговите думи: “Ако си мислите, че образованието е скъпо удоволствие, пробвайте колко ще ви струва неграмотността," ме навежда на мисълта да споделя първите си впечатления от учениците/от предучилищна до последния клас на гимназията/ в Япония:

1. Тук от най-малки децата биват възпитавани във вежливост. В най-висшата си форма ВЕЖЛИВОСТТА се доближава до любовта.  В тази източна страна тя е онова, което съм чела в Словото – “дълготърпелива, не се изтъква, не се държи непристойно.”

2. Спретнати, чисти и до един са в прекрасни униформи от плат според сезона, естетични - от предучилищната възраст до последния клас на гимназията, като външен израз на принадлежност към училището. В него се акцентира върху груповия успех и сътрудничеството, респектът към по-възрастните и високото уважение към авторитетите – родителите, ръководството на училището и на страната /благоприличието и финесът в обноските, в чиято основа лежат мотиви като скромността и добротата и се подхранват от съпричастността към грижите за другите, е било винаги най-изящното изражение на състрадателността – усещала съм го в моите японски приятелски семейства и в методите им на възпитание към децата им – най-често 2 в едно семейство/.

Тушира се и най-леката форма на егоизъм, своенравие, неприлежание, неизпълняване на зададените задачи, на демонстриране на високоумие, безмислени спорове с парадиране на личното мнение.
3. От най-малки, още в детската градина, до най-големи, момичетата ходят на училище със снежно бели къси чорапки /как веднъж не срещнах някоя ученичка с мръсни или захабени/, въпреки че през зимата нерядко температурите спадат до около нулата /често съм виждала на улицата или в парка майката в топло зимно палто, с шал и топли зимни обувки, а до нея дъщерята с късите чорапки и плисираната униформена пола до коляното/. Каляването формира характера на младите хора, единодушни са преподаватели и родители! И наистина, децата и тиинейджърите изглеждат здрави и витални.

4. Голямо внимание са обръща на спортната подготовка. Добрите постижения в спорта предопределят и добри академични постижения! През съботите и неделите в кварталните градинки, паркове и спортни площадки преподавателите по физкултура тренират заедно!!  с учениците си лека атлетика и отделят цял предиобяд време за тяхната допълнителна подготовка във връзка с предстоящи сътезания с възпитаниците от съседното училище или когато най-добрите във випуска отиват на състезания за Купата на общината, на Спартакиади и др. национални състезания.

В близката до столицата планина, Такао-сан, или в подножието на Фуджи-сан, през седмицата има десетки групи от преподаватели с бяло знаменце в ръката, които “водят” своите ученици на излет. Правило ми е впечатление, че отделните ученически групи се различават зъдължително по спортните бейзболни шапки, които специално за излета са в един и същи цвят за цялата група или раничките в еднакъв размер и цвят.  Учениците държат в ръката си малък памфлет от 2-3 странички. Веднъж на път за Киото, “хвърлих” поглед на един и бях изненадана още с първите редове: Най-отгоре слоганът и емблемата на училището, под него кратко приветствие от директора за приятен уикенд в старата столица на Япония, следва списъкът с имената на учениците и по-нататак по часове, минути и секунди!! точната програма, която започваше така:

-Среща пред страничната врата на училището в 7.48 – отговорник ученикът Мацуи-сан.

- Придвижване до гарата - 8.39: коловоз 2А, влак “Нозоми” № 13, място 48 до прозореца-/следват карта с входа на гарата и обозначен коловозът, както и карта с местата на всеки ученик в купето на влака/ - отговорник ученикът Ито-сан. Той застава най-отпред, води съучениците си към влака-стрела и акуратно и методично ги настанява, всеки по предназначеното в купето място, като помага и за багажа да бъде поставен така, че да не пречи или падне и удари някой. След огледа, той заема своето място последен.

- Пристигане в Киото -11.23. Събиране на празните бутилки от зелен чай, сок и вода, консумирани по време на пътя от 6-ти Б клас в найлонов плик, оглед за забравени вещи или непочистено място - отговорник ученичката Нитобе сан.

- Не се носят от учениците мобилни телофони както в училището, така и на излета. За въпроси, се обръщайте към ръководителя на днешния излет-ученикът Такеда-сан /на него се полага отговорността какво решение най-бързо да вземе, да докладва ли в случай на инцидент на отгорника по оказване на “бърза помощ” или да сигнализира на преподавателя.

Не съм чувала или виждала тези излети да са минавали с ексцесии, викове и груби закачки.

Веднъж се разговорих в планината след хоровия дружелюбен “Добър ден” с ръководителката на ученическата група. Оказа се, че тя е преподавател по ботаника. Практическите наблюдения съставляват важен елемент от обучението. Учениците имаха приятно оформени малки книжки-наръчници с красиви фотоси на цветя, храсти  и дървета с наименованията им на японски и латински, а в скоба на английски език. Преподавателката, симпатична 30-ина годишна японка, беше повела класа си, нагледно да ги запознае с богатата флора в региона, така обясни. Наблюдавах я как внимателно сочи с показалка дърветата и красивите цветя, обясняваше тихичко с нежен глас и се усмихваше и на цветята, и на  учениците си, а те като че ли не пропускаха нито дума. Мислех си, колко много любов и преклонение към природата има в японското сърце! Беше пълна тишина, все едно са в клас. Никой не се сещаше да откъсне едно листенце или цветенце, да прекърши клонче, да направи “свирка” с тревичка между свитите си длани, да не се отмести и стори път на друг турист. Властваше едно своебразно modus operandi за благодушие към заобикалящата действителност-хората и природата! Защото,

4. Не пречете никому- е следващото правило, на което се приучават децата от малки. Имаше възрастни туристи, някои слушаха песента на птиците, другите правеха снимки на красивите пеперуди, вървяха по двойки или на групички,но никой на никого не пречеше и заниманията или разговорите прекъсваха за кратки, приветливи поздрави един към друг.

Наблюдавах тихомълком ученическата група и туристите, някои от тях над 70-80 годишна възраст, които вървяха с достойнство към билото и искрено пожелах успех на тези крехки деца, на възрастните японци пред мен... сърцето за миг ми си сви, извиквайки в съзнанието си мой спомен от някакъв неделен излет в родината и асоциативно дойдоха и думите на един от известните японски философи след Втората световна война Уацуджи Тецуро /1935-1979/, който описва културния климат в Япония, като на „хора, които живеят с природата“, а хората от европейските страни - като „борещи се срещу природата".                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

 




Гласувай:
1



1. nezabravima - ***
17.12.2007 16:30
Невероятен пост! Докоснах се до Културата на Японците. Много, много далчено от нас... за съжаление!

Поздрав!:)
цитирай
2. jenseits - много интересно. . . изглежда, че ...
18.12.2007 09:07
много интересно...изглежда, че явна цел на образователната им система е да смири детския нрав, да го накара да вярва в училищната институция, в училищния живот. Хареса ми, че насърчават спортните постижения, явно вярват в максимата "здрав дух-здраво тяло". Уравновесено общество...в училище винаги ми е било странно защо отличниците обикновено не тренират никакъв спорт и им липсва всякакъв спортен тонус, все едно противопоставят спорта на знанията. А това въобще не е така...спортът учи на много...
цитирай
3. ivesa - Японците знаят какво правят
18.12.2007 19:08
Високата конкурентност на японската икономика е следствие от добре функциониращата образователна система.
За съжаление нашата образователна система е грижа на властимащите само преди изборите.
цитирай
4. anlov - Направо не е за вярване, че можем да ...
19.12.2007 11:38
Направо не е за вярване, че можем да сме толкова далеч от подобни стандарти!
цитирай
5. ahmeddogan - предлагаме на малките палавници на пикниците
19.12.2007 14:55
които се устройват да им бъдат раздавани патрончета с водка или така наречените хулиганки, също така по кутия папироси, но качак, защото дробчета са им още чисти и могат да засмукват наистина качествено, а за музикалното оформелние дасклиците ше носят цд-уредба със записи на пайнер дъ бест:))
цитирай
6. eien - Ахмеддоган, пояснете моля, какъв резултат целите с
19.12.2007 15:21
предложението си.
цитирай
7. ahmeddogan - да, извинявайте
19.12.2007 15:38
интердисциплинарна форма на обучение, като алтернатива на японската образователна сиситема. ние сме двама със съвместен блог алексдоков и медидоган.
цитирай
8. buket - а мен ме ядосва
20.12.2007 10:47
Когато чета как добре си подреждат живота другите държави.
На какво ли се ядосвам?...

На японците тази дума може би не им е позната.
цитирай
9. tera - Това си е направо друга галактика!
21.12.2007 01:22
Всичко започва от това, че тези хора са сгъчкани на една изключително негостоприемна земя, славеща се най-вече със земетресения и други катаклизми. И ако не са дисциплинирани няма начин изобщо да оцелеят.

Същевременно са и много прагматични - бумът им в икономиката след Втората световна война не се дължи на образователната им система, противно на мнение 3, а на закупуването на лицензии. По този начин те си спестяват средствата за развитие на фундаментална наука, а черпят плодовете и посредством лицензиите и им излиза доста по-евтино. И като се комбинира с измислената от тях система за качество, нещата просто се получават.
Това е съвсем накратко казано.

Нито можем да сме като тях, нито има нужда. Има си обусловени гео-политически територии и би трябвало всяка нация да си намери своя собствен път. Това, че ние още не сме си го наамерили никой не ни е виновен.
Поздрави за поста :)))
цитирай
10. анонимен - Tera,
21.12.2007 08:37
какъв БУМ след Втората световна война и какви лицензи са вдигнали на крак и са докарали възхода на тази Източна страна? Не пишете глупости! Важен е материалът /хората/, както и ръководителите на страната!
цитирай
11. tera - Ан.10
21.12.2007 12:38
Естествено, че са важни хората! Нали те са го измислили този номер с лицензиите и са го направили тоя БУМ.
А пък това, което съм писала се изучава по икономика и е съвсем вярно. Ако не си запознат или се чудиш за какво да се заядеш е друг въпрос.
Приятен ден :)
цитирай
12. maxfun - хаха
21.12.2007 14:09
що гледаме към Бума и лицензите, като си имаме Зума и лицензът е патентован вече 4-4-2:))
цитирай
13. анонимен - "отделят цял предиобяд време за тяхната допълнителна"
24.12.2007 08:02
"финесът", "респектът"

Пълни, кратки членове, голяма каша ;-)
цитирай
14. eien - Бале, лебед мой, както обичаше да казва Радичков,да, финесът!
24.12.2007 11:43
плувай...
напред към кратките членове!

Защо атакуваш неподготвен?
Някой ти изяде десерта ли? Толумбичката от "Пчела"?
цитирай
15. veshter - Благодаря ти, eien :)
29.12.2007 22:09
Преди около двадесет години бях студент в Москва. Една пролетна утрин на 1990г. се засякохме в метрото с група японски момичета и техния, малко поназнайващ руски, гид, които бяха тръгнали да търсят концертна зала за да слушат своя приятелка - цигуларка. Попитаха ме къде се намира сградата и тъй като не разбираха добре руски а аз японски или поне английски, им предложих да ги заведа до там. След като ги уварих, че това няма да е проблем, предвид отделеното ми за тях време, всички доволни и засмени тръгнаха с мен. Естествено заведох ги до сградата. Поговорихме си размахвайки ръце, снимахме се, посмяхме се, с една дума харесахме се и ми предложиха да пием по кафе някъде наблизо. И тогава аз - сияещ - погледнах часовника си за да разбера колко време още мога да открадна от занятята за себе си...Грешка, огромна грешка! Само като си спомня сега и още ме е яд за хубавите японки - като видяха, че гледам часовника си, всички девойчета вкупом се поклониха, гидът ми подари ухилен една химикалка и ми пожелаха всичко хубаво...Излишно е да споменавам, че нямаше смисъл да обяснявам, че занятията можеха да почакат - едва ли щяха да повярват какво точно им казвам...
цитирай
16. zaw12929 - В минало време и вежливостта била приоритет
17.01.2008 11:16
на българскат образовтелна програма В Свищов в
първото НАЙ ПЪРВО БЪЛГАРСКО СВЕТСКО УЧИЛИЩЕ ПЪРВИ УЧИТЕЛИ Емануил Васкидович и Николай Паблович( баща на бележотия ни художник) учтат децата на вежливост и още нещо. Преди време когато архивите на училището бяха в основаното от тия учители и дарителите "Елена
и Кирил Аврамови" първо българско читалище четох тетрадките. По памет ще ви предам два материала
На пазара
- Тате, не купувай! Искам на училище!
- За глупости пари не давам.Ела да ти купя роб!
Зад гърба му векикият Питагор промълвил "Тогава ще имаш два роба!"

Гости у дома
Богато семеиство посреща гости. Малкият им син, ученик в светското училище е също на масата. Седи търпеливо. Когато най сетне всички чинии са поставени той дава знак на минаващата край него родителка:
- Мамо, моля Ви, наредете да ми донесат сол, за да посоля яденето, което ще ми сервират.

Тогава не е имало учебници. Даскалите сами са си пишели уроци. Най много тетрадки намерих с уроци за "Мати Болгария". Ние сега всеки ден получаваме уроци директно от екран, повтаряни стотици пъти, да мразим родината и държавата си. От там почва уважението: към майката и държавата От училището. От дома пък- уважението към учителя, който е свщенна фигура в човешкия живот
Човек може да е израсъл без родители, защото е сирак. По всякакви причини. По никой начин не бива да израсте без учители и никой не бива да го настройва срещу даскалите
цитирай
17. zaw12929 - Допълвам: Двамата ми сина ходеха на училище,
17.01.2008 11:26
кактоДопълвам: Двамата ми сина ходеха н училище, и всички деца тогава с костюм, бяла риза, вратовръзка. И бели чорапи. никога не се обличаха по друг начин. Тогава родителките на вече забогателите семейства недоволстваха- да махнат униформите. Защото децата им нямаха знания, Да покажат корекомско облекло И доказаха, че не който се учи ще сполучи. Защото България е далеч от японската практичност вече! Ние сме грубияни не по природа, а по зле разбрана необходимост
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 2778007
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20736