Прочетен: 8458 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2008 14:18
Истина е, че японците много рядко канят в дома си гости! Ето защо, бях силно изненадана, когато известен токиец ни покани с г-жа Кейко. В красивата японска къща бе отредено по стара японска традиция място за сервирането на зеления чай: покани ни в своебразен тип стая с ниша, наречена “токонома”. В “токонома” се поставят предмети с особена ценност - семейна реликва, предавана от поколения на поколения, разгънат свитък великолепна калиграфия, експонат на древна ваза с изискана икебана, която се подменя при посещение на скъпи гости и важни семейни празници. Както изисква обичаят, гостите сядат с гръб към “токонома”- японецът не обича да парадира с онова, което притежава и се смущава ако погледът и вниманието на госта попаднат и се задържат върху скъпия предмет в “токонома”. Когато сядахме на определените за чайната церемония, места, тоест с гръб към “токонома”, погледът ми бе привлечен от невероятно наситеният син цвят на един японски меч –“катана”. Като че ли сърцето ми замря за миг. Бях чела, че колкото синьото е по – невероятно силно, толкова по-остър е “катаната”. Мина ми през ума дали пък не е един от ненадминатите творения на японския майстор на “каната” – ненадминатият Масамуне Окадзаки, което след продължителните куртоазни поздравления и благодарности, реших да попитам домакина точно това. На излизане от дома, попитах и Кейко-сан за отговора на домакина, тъй като от една страна поради употребата на “кейго” /висок стил в японския език/ и от друга – заради изключителната завоалираност на отговора, не можах да разбера.
Късно вечерта, продължавах да размишлявам върху финеса и обноските на скромния ни японски домакин, изчистеността и изяществото на дома му, спокойната и тайнствена атмосфера до “таконома” със старинния японски меч, чиято стойност предполагам възлизаше на няколко стотин хиляди долара. Да “подхвърля” в разговора името на японския майстор на мечове Масамуне, бе продиктувано от една красива самурайска история, която бях прочела и бих искала да споделя с вас за размисъл:
Веднъж един даймьо, който притежавал два меча - на Масамуне и на неговия ученик Мурамаса, решил да ги изпита кой е по-добрият. Отишъл до планинския поток и потопилнай-напред меча на ученика Мурамаса в буйните води. Бил месецът, в който няма богове и по водите се носели окапалите жълти листа. Щом някое листо се натъкнело на меча на ученика Марумаса, мигом се разцепвало на две, толсова бил остър!
После потопил меча на учителя Масамуне. И за голяма своя изненада, видял, че листата го заобикалят отдалеч, сякаш се пазят да не се порежат на острието му. Разбирате ли, мечът на ученика е бил наистина великолепно оръжие, най-острото, което можтее да си представите! Но така или иначе, оръжие.
А този на учителя му е бил нещо повече от оръжие. В него е намерил израз духът на Масамуне сан, дух, устремен към спаведливостта, а не към убиването. Затова дори окапалите листа гледали да стоят далеч от него.
11.12.2007 08:58
11.12.2007 11:54
"Ковачът на мечове е бил не просто занаятчия, а вдъхнован творец, възприемащ ковачницата си като светилище: всяка сутрин пристъпвал към работата си с молитва и очистителен обред, или както гласи изразът, "влагал сърце и душа в изковаването и каляването на стоманата". Всеки негов жест - удърът с чук, потапянето на острието във вода, наточването на бруса, е бил свещенодействие, изпълнено с дълбока символика. Дали духът на майстора или божественият покровител на занаята, това не се знае, но някой е вдъхвал страховита магическа мощ в японската катана /меч/...
Обаче някой ми разказваше че в Корея имало лаф "мързелив като японец" - у нас това ще е много голям комплимент:)))
поздрав!
Поздрави.
П.П. Забравих да кажа, че напълно споделям мнението на maxfun.:)
16.12.2007 17:55
Усмивки за теб!
19.12.2007 14:55
Така или иначе майстора е 'вдъхнал' от мъдростта си в меча, защото големия войн се стреми към хармония, респективно мир, а не към разрушение.
дали не продължаваме да го пием, питам се?
Благодаря за коментара!
Е какво искате от една нация, състояща се от хора с робска психика, без вяра и морал, чиито настоящи интелектуалци отдавна са я напуснали ?
Очаквам увлекателните ти разкази със затаен дъх.
Поздравявам те за написаното и ти пожелавам Баба Марта да ти носи здраве и хъс за повече писане!
Приятна мартенска вечер!
24.07.2008 16:14
17.02.2009 22:25
27.02.2009 05:13
Dano Eien ne me "vidi", a za teb ne mi puka.