Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2007 10:46 - Как усетих изящността и силата на японския дух
Автор: eien Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5860 Коментари: 25 Гласове:
1

Последна промяна: 05.01.2008 14:18


Истина е, че японците много рядко канят в дома си гости! Ето защо, бях силно изненадана, когато известен токиец ни покани с г-жа Кейко. В красивата японска къща бе отредено по стара японска традиция място за сервирането на зеления чай: покани ни в своебразен тип стая с ниша, наречена “токонома”.  В “токонома” се поставят предмети с особена ценност - семейна реликва, предавана от поколения на поколения, разгънат свитък великолепна калиграфия, експонат на древна ваза с изискана икебана, която се подменя при посещение на скъпи гости и важни семейни празници. Както изисква обичаят, гостите сядат с гръб към “токонома”- японецът не обича да парадира с онова, което притежава и се смущава ако погледът и вниманието на госта попаднат и се задържат върху скъпия предмет в “токонома”. Когато сядахме на определените за чайната церемония, места, тоест с гръб към “токонома”, погледът ми бе привлечен от невероятно наситеният син цвят на един японски меч –“катана”. Като че ли сърцето ми замря за миг. Бях чела, че колкото синьото е по – невероятно силно, толкова по-остър е “катаната”. Мина ми през ума дали  пък не е един от ненадминатите творения на японския майстор на “каната” –  ненадминатият Масамуне Окадзаки, което след продължителните куртоазни поздравления и благодарности, реших да попитам домакина точно това. На излизане от дома, попитах  и Кейко-сан за отговора на домакина, тъй като от една страна поради употребата на “кейго” /висок стил в японския език/ и от друга – заради изключителната завоалираност на отговора, не можах да разбера.

Късно вечерта, продължавах да размишлявам върху финеса  и обноските на скромния ни японски домакин, изчистеността и изяществото на дома му, спокойната и тайнствена атмосфера до “таконома” със старинния японски меч, чиято стойност предполагам възлизаше на няколко стотин хиляди долара. Да “подхвърля” в разговора името на японския майстор на мечове Масамуне, бе продиктувано от една красива самурайска история, която бях прочела и бих искала да споделя с вас за размисъл:

            Веднъж един даймьо, който притежавал два меча - на Масамуне и на неговия ученик Мурамаса, решил да ги изпита кой е по-добрият.  Отишъл до планинския поток и потопилнай-напред меча на ученика Мурамаса в буйните води. Бил месецът, в който няма богове и по водите се носели окапалите жълти листа. Щом някое листо се натъкнело на меча на ученика Марумаса, мигом се разцепвало на две, толсова бил остър!

         После потопил меча на учителя Масамуне. И за голяма своя изненада, видял, че листата го заобикалят отдалеч, сякаш се пазят да не се порежат на острието му. Разбирате ли, мечът на ученика е бил наистина великолепно оръжие, най-острото, което можтее да си представите! Но така или иначе, оръжие.

А този на учителя му е бил нещо повече от оръжие. В него е намерил израз духът на Масамуне сан, дух, устремен към спаведливостта, а не към убиването. Затова дори окапалите листа гледали да стоят далеч от него.

 



Тагове:   как,


Гласувай:
1
0



1. svoboda64 - Страхотна история!
10.12.2007 13:26
Поздрави!
цитирай
2. galinabg - Дааа,
10.12.2007 13:33
много интересна история...
цитирай
3. buket - може би,
10.12.2007 18:03
Може би и самия меч е опазил листата...
цитирай
4. анонимен - :)
11.12.2007 08:58
Обожавам японската култура и историята ти ми беше много интересна... Чудесна е! :)
цитирай
5. eien - 5 реверанса за прекрасните думи на първите 5 читателки на постинга, изразени във форума:
11.12.2007 11:54
За Вашите насърчителни слова, наред с благодарността ми поднасям и още малко пояснение:
"Ковачът на мечове е бил не просто занаятчия, а вдъхнован творец, възприемащ ковачницата си като светилище: всяка сутрин пристъпвал към работата си с молитва и очистителен обред, или както гласи изразът, "влагал сърце и душа в изковаването и каляването на стоманата". Всеки негов жест - удърът с чук, потапянето на острието във вода, наточването на бруса, е бил свещенодействие, изпълнено с дълбока символика. Дали духът на майстора или божественият покровител на занаята, това не се знае, но някой е вдъхвал страховита магическа мощ в японската катана /меч/...
цитирай
6. maev - Как ще ги стигнем японците...
12.12.2007 14:54
сещам се за песента на Т.Колев.(бай дъ уей - Тодор Панов в своята "Психология на Българския народ" в началото на 20-ти век, препоръчва да се стремим към ценностите на японците... )

Обаче някой ми разказваше че в Корея имало лаф "мързелив като японец" - у нас това ще е много голям комплимент:)))
поздрав!
цитирай
7. darkonizuka - Браво!
12.12.2007 15:24
Великолепно ^.^
Поздрави.
цитирай
8. maxfun - дам
13.12.2007 15:16
суши, ракиййка и трушшийка и съм одзеки:))
цитирай
9. innersmile - прекрасна история, мн мъдра и дъ...
15.12.2007 18:35
прекрасна история,мн мъдра и дълбока!благодаря ти,че я сподели :) поздрави!
цитирай
10. olive - Поздрав и от мен!
16.12.2007 07:02
Винаги ми е било мечта да посетя Япония. Мъжът ми е ходил и такива чудесии разказва за острова....Имам и няколко колеги японци, доста различни, но интересни като хора.:)

П.П. Забравих да кажа, че напълно споделям мнението на maxfun.:)
цитирай
11. анонимен - SAMOTNIQT_VOIN
16.12.2007 17:55
Овца смотана
цитирай
12. anothercat - интересно...
17.12.2007 14:57
:-)
цитирай
13. nezabravima - ***
17.12.2007 16:25
Прекрасна история. Толкова я мечтая тази Япония!:) Надявам се някога да отида там...:)
Усмивки за теб!
цитирай
14. анонимен - Истинското изкуство
19.12.2007 14:55
на борбата с меч е ...никога да не вадиш меч.
цитирай
15. satanas - Прекрасна история
21.12.2007 23:08
Японците са ненадминати в метафорите.
Така или иначе майстора е 'вдъхнал' от мъдростта си в меча, защото големия войн се стреми към хармония, респективно мир, а не към разрушение.
цитирай
16. eien - Satanas, не Ви ли се струва, че тъкмо обратно, над България т
22.12.2007 04:01
тегне някакъв дух на разрушение, безспорно провокиран от нас, българите- никъде не видях толкова изподраскани асансори и стълбове, изкъртени дувари и стени, разнебитени телефонни кабини с изтръгнати телефони и т.н. Както един възрастен човек вдигаше безпомощно рамене пред изкъртената брава на една църква в центъра на София и единственото, което промълви с насълзени очи, бе: "Като че ли сме пили лудо биле...",
дали не продължаваме да го пием, питам се?
Благодаря за коментара!
цитирай
17. satanas - Eien, проблема при нас е комплексен.
22.12.2007 15:13
Предвид факта, че през по - голяма част от същестуването си държавата ни е била под робства и то почти последователни, не виждам какво чудно има. При положение, че 'будните' умове са били избивани през последните 800 години и е останала плявата, услужливо осеменявана от всякаква азиатско - чергарска паплач, то тогава не виждам нищо странно в поведението на съвременния българин. Ако трябва да сме обективни още княз Борис прави първото голямо национално предателство и слага началото на края на великата ни по онова време нация, а именно чрез покръстването. А още по интересното е как в учебниците по история това е описано като велико дело, а опита за ислямизация през турското робство като зверство. Дефакто е едно и също нещо. И като за капак до '89-та комунизма налагаше атеизма.
Е какво искате от една нация, състояща се от хора с робска психика, без вяра и морал, чиито настоящи интелектуалци отдавна са я напуснали ?
цитирай
18. veshter - Страхотна си, eien!
29.12.2007 22:17
Разказваш изключително увлекателно!
цитирай
19. mikii - Супер история!
09.01.2008 18:08
Прочетох и запомних ...Невероятно ми хареса разказчето за меча! Нали мога утре да го разкажа на колегите си!?
цитирай
20. dendri - Възхищавам се на подобна огромна разлика в мисленето
29.01.2008 13:49
На такава тънкост в чувствата и изразяването, можеш само да се възхищаваш. И балканската емоционалност си има своя заряд, но е много различна от рафинираната сдържаност и понякога ми се иска да вземем поне малко от нея. Разказа ми хареса.
цитирай
21. iliada - Привет eien!
01.03.2008 21:17
Отново научавам интересни неща!
Очаквам увлекателните ти разкази със затаен дъх.
Поздравявам те за написаното и ти пожелавам Баба Марта да ти носи здраве и хъс за повече писане!
Приятна мартенска вечер!
цитирай
22. анонимен - Привет Еien.
24.07.2008 16:14
Възхитен съм от разказа ти, от усещането за духовното преживяване в среда на хора, които могат да се похвалят с културно наследство, но не мога да не се замисля дали толкова голямото възхищение към тяхната вътрешна душевност е и от страданието на собствения ти дух, от липсата на духовна осъзнатост и култура в днешните българи. Това, от което обаче съвсем не съм възхитен е типичната българска реакция и мисъл за "няколко стотин хиляди долара". Нещо, което ако действително е старо семейно наследство не виждам как някой би се съгласил да го продаде, независимо от цената. А да мислиш за пари когато говориш за такъв меч, още повече ако случайно е дело на Масамуне или Мурамаса - това, което е достигнало такава степен на съвършенство, че вече не е само оръжие, а предмет на изкуството ... Нека Буда ти помогне да пречистиш мислите си.
цитирай
23. eien - Съжалявам, че съм ви огорчила, анонимен 22
20.08.2008 18:43
но ако сте прочел внимателно...споделената мисъл за стойността в хиляди, е дошла късно вечерта/"Късно вечерта, продължавах да размишлявам върху финеса и обноските на скромния ни японски домакин...."/. Тогава се е прокраднала тази мисъл. А стари семейни наследства се продават, да, дори и за повече от ...стотин хиляди...Мотиви - различни.
цитирай
24. анонимен - Няма заглавие
17.02.2009 22:25
Не мога да си обясня защо толкова много хора (българи визирам) залитат по чуждото.Японско ли било, будизъм ли, западни комерсиални щуротии и т.н. Научете корените си, историята си и ще видите, че са в пъти по-богати и стойности, най-малкото защото много мъдрост и ние сме раздали няляво-надясно. И сега като не си знаете род, и история идва Ин-Ян от Китай ("Книга на промените") и се представя за китайско учение. А откъде го вземат китайците? И не е ли вярно, че нямат история и обяснение защо е така. А я погледнете древния български календар. От приказки смисъл няма. Насочих любознателните достатъчно. Знанието се черпи като вода от извора, не се налива в чутурата. Търсете го, ако сте жадни.
цитирай
25. анонимен - E kade pa vidya zalitane
27.02.2009 05:13
Ili da si plestime. Chuturata si ti, anonimniko.
Dano Eien ne me "vidi", a za teb ne mi puka.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 1540916
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20702