Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2015 11:12 - Сукот ( Шатроразпъване)
Автор: yolanta Категория: Други   
Прочетен: 3095 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Сукот( Шатроразпъване)
imageimage

(Юдейска традиция )

Месец Тишрей/по еврейския календар/е пълен с празници.
Рош а Шана/нова година/ с свързан със личен запис в Книгата на живота, Йом Кипур е ден изкупление,прошка, празника Сукот е празник ,свързан с Изхода на поробените евреи от Египет.
Седем дни евреите прекарват в Сука,направена от подръчни материали и покрита с палмови клони. 
Суката не може да бъде под дърво или къща, клоните са поставени така, че се виждат звездите през нощта и светлината през деня, над човешкото създание трябва да бъде само Всевишния. 
Традицията счита,че в тези временни жилища се подвизават душите на праотците на еврейския народ - Авраам, Яков, Йосеф, Соломон, Мойсей,Давид и корените на този празник са в Изхода на евреите от Египет, тяхното странстване в пустинята в продължение на 40 години.

Седемте дни на Сукот напомнят на всеки евреин неговото минало и Божие предназначение.
В Сукот се изпълнява заповед за 4 растения - трябва да се съберат в букет клонки на мирта, палма, ива и етрог и да се прочете благословение. Когато е съществувал свещенния Храм на евреите в Йерусалим се е правила многолюдна церемония за изливане на вода над жертвеника.

Седемте дни на Сукот напомнят на всеки евреин неговото минало и Божие предназначение. Веднага след Сукот следва празника Шмини Ацерет, в който евреите не се намират в суката по Божие повеление, а по постановление на мъдреците.На този ден се произнася молитва за дъжд и се ознаменува прехода към зимата.

Празниците от месеца Тишрей завършват с друго тържество - Симхат Тора, при което се приключва целогодишното четене на Тората и началото на нов годишен цикъл. На този ден от синагогите се изваждат всички свитъци на ръчнописаната Тора, разнасят се по целия квартал.
Започва новото четене на Тора, от Берешит( Битие )

Левит 23: 39-43
А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дни; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка. И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дни да се веселите пред Господа вашия Бог. Да празнувате тоя празник за Господа седем дни в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате. В колиби да седите седем дена; всички израилтяни да седят в колиби, за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.


Текстът от Левит 23:40 се свързва със заповедта за „арбаа миним” (четири растения). Тази заповед подобрява взаимоотношенията ни с другите. Четирите вида растения са:

1. Лулав ( митра)
2. Хадаса (палма)
3. Арава (върба)
4. Етрог (цитрус)


Над тези четири растения по времето на празника се произнася специално благословение, тъй като те символизират единството на народа и отговорността ни един към друг.
"Арбаа миним" според юдейската традиция символизират четири типа хора:

1. Лулав - има вкус, но няма мирис. Това растение е символ на онези хора, които изучават Божието Слово (Тора) и имат духовни познания, но нямат добри дела.

2. Хадаса - Палмовите клонки имат приятен мирис, но нямат вкус. Те са символ на хората, които имат добри дела, но не изучават Божието Слово.

3. Арава – Върбовите клонки нямат нито вкус, нито благоухание. Те са символ на хората, които нямат духовни познания, не изучават Божието Слово и нямат добри дела.

4. Етрог – Този плод, който прилича на голям лимон има приятен мирис и е вкусен. Той символизира духовните хора, които обичат Бог, изучават Словото Му и имат добри дела.

Друга интерпретация на символиката е връзката на четирите растения с някои части от тялото:
1. Лулав – гръбначен стълб
2. Хадаса – очи
3. Арава – уста
4. Етрог – сърце
Когато тези четири са обединени в едно, според заповедта, това показва желанието на еврейския народ да насочи вниманието си към вътрешността на душата, която иска да служи на Бог.

Обредът с лулав е свързан с молитвите за дъжд:
"И каза р. Елиезер: така, както четирите рода (палмова клонка, мирта, върба и етрог) не могат да съществуват без вода, така и светът не може да съществува без вода...

Привечер се устройват "веселия на водочерпенето" (Симхат бейт ашоева). Този обред в епохата на Втория Храм се е извършвал с голяма тържественост – извършвало се е възлияние на вода върху жертвеника (веселие на водочерпенето).

Сукот е един от трите основни празници (Шалош регалим), в които задължително се е ходело в Храма.

Второзаконие 16:13 – 16:
Да празнуваш за седем дни празника на скинопигията (Сукот), след като прибереш житото си и виното си; и да се веселиш на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти, левитът и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти. Седем дни да празнуваш на Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ; защото Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти произведения и във всичките дела на ръцете ти; и ти всецяло да се веселиш. Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните (Песах/Мацот), в празника на седмиците (Шавуот) и в празника на скинопигията (Сукот)
.”

В дните на своята радост помни, че твоите предци са скитали по пустинята и са живели в шатри!

Особено значение на празника Сукот има в книгата на пр. Захария (14гл).
Захария {14:17} И ако някои от домочадията на света не възлизат в Ерусалим да се поклонят на Царя, Господа на Силите, на тях не ще има дъжд. (14:18} Дори ако не влезе египетското домочадие и не дойде, то и на тях не ще има дъжд; тях ще сполети язвата, с която Господ ще порази народите, които не влизат да празнуват празника на колибите. {14:19} Такова ще бъде наказанието на Египет, и наказанието на всичките народи, които не възлизат да празнуват празника на колибите.

Пророкът предрича, че
 всеки, който остане жив измежду всичките народи, които са воювали против Йерусалим, ще идват всяка година да се покланят в Йерусалим на празника Сукот, а народът, който не направи това, ще бъде наказан с *бездъждие.
---
*дъждът символизира Божието благословение

Месианското разбиране за Сукот

Един коментар на Равин Яков Фарбер:

Много хора, които се присъединяват към месианска общност като нашата „Мелех Израел”, започват да си мислят, че Църквата не е спасена. Причината за това е, че ние поучаваме Новия Завет в еврейския му контекст, манталитет и разбиране – нещо, което е доста чуждо за Църквата, която отрича еврейските корени и Тората. Разбира се, нищо не може да е по-далеч от истината – в по-голямата си част Църквата е спасена. 

Но тъй като отрича еврейските корени и Тората, Църквата не може да влезе в пълното разбиране на Божието Слово. Тя се лишава и от пълнотата на силата, която ѝ принадлежи, поради непокорството на Тората,обаче инак Църквата е спасена. Просто не може да влезе в пълното разбиране на силата, която и е дадена от Бога.

Това ме довежда до коментара, който искам да направя. Както четем в пасажа от Писанието по-горе, чужденците, които се присъединяваха към Израел и които искаха да участват в обичаите и традициите на Израел, трябваше да бъдат считани едно с Израел.
Приложението на тази заповед в наши дни означава, че не-евреите, които изберат да се присъединят към месианско събрание, стават месиански вярващи.
Но не всички чужденци (не-еврейски вярващи) правят този избор. Всъщност повечето от тях избират да останат в своите си църковни традиции. 
Това не означава, че когато Йешуа се върне, не-еврейските вярващи и нациите, в които те живеят, ще престанат да съществуват.

В пасажа от пророк Захария се описва какво ще се случи с нациите, които не се "възкачат в Ерусалим"( образно казано) да се явят пред Бога на празника Сукот. 
За тях какво се казва? Ето го:

И ако някои от домочадията на света не възлизат в Ерусалим да се поклонят на Царя, Господа на Силите, на тях не ще има дъжд.

А ДЪЖДА символизира Благословенията Божии!




ПП тази година 2015, празника Сукот започва на 28 септември.
източници :
http://articlesaboutisrael.blogspot.it/
https://www.facebook.com/groups/3234206 ... 500597101/



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yolanta
Категория: Други
Прочетен: 187126
Постинги: 50
Коментари: 18
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930