В Азия казват: “Ако имаш два хляба, продай единия и купи лилия на любимата.”
Странно, но в главата ми идват тези красиви думи винаги, когато познати или в случаен разговор са ме питали в България:
“А бе, японците ядат ли хляб?
Как ядат японците хляба, с клечки ли?
Вкусен ли е японският хляб или и него си внасят?
Само оризов ли е хлябът им?
Суровата риба /сушито/ била всъщност нещо като за нас хляба, така нали?
Как изглежда японският хляб – като нашия типов или като “Добруджата”?
И така нататак....и т.н.
Няма да продължавам с още по-безумни и странни въпроси, които съм получавала на тема “японски хляб”, само ще припомня нещо общоизвестно на всички нас за тази нация: съвършеният им усет към детайлите, преклонението и доближаването до “изначалната” красота, сътворена от природата и добрия вкус, естетическият култ, на който се гледа като на форма за умствено разтоварване, представите им за хармония, естетизъм и красота, които те така деликатно и ненатрапчиво разпростират в човешките взаимоотношения.
Да се върна на прозаичния въпрос: Как изглежда хлябът в Япония.
Следва снимка и краткото ми обяснение:
Ето как получаваме тук една обикновена франзела:продавачката е приветлива и усмихната, с бяло чистичко боне на главата, бели памучни ръкавички и не пропуска да благодари на всеки за покупката в магазина.
Като разтворят хартения плик с хляба в къщи, ще вземат прикрепеното отгоре и навито от милата продавачка на хляб малко пликче на фино ролце, което е от специален фин вид найлон, незадушаващ мекия хляб и поддържащ го така в хладилника им.
Така правя и аз. Но не в Родината ми.
Хляб с маслини в хлебопекарна
Зима иде, хляб няма, зрелищата изтъркани...
Всеки път се чуда ,как успяват тези хора да живеят по този начин,как намират време наистина да обърнат внимание на детайлите и как го правят с финес!
Поздрав от България!:)
P.S. Фен съм на френската кухня ; )...
Но това, което искаше да ни кажеш / може на Ти, нали?/ беше уважението и отношенията между хората... и вероятно това прави храната обичайна и вкусна...
Поздрави!
А също и Суши бар на една от спирките на виенското метро...
Не е истина, че ужасно ми липсват суровата риба и оная синьозелена лютива подправка, от която ти иде да бълваш огън като драконка и другите интересни парченца...
Благодаря за вкусните спомени, които предизвика - и които ми пречат да сравнявам опаковките там и тук...
13.06.2010 07:45
Поздрави!
13.06.2010 13:00
Е, на другия ден разбрах, че била и собственичка на сградата и на магазина. И че по цял ден се тюхкала защо й спадала продажбата.
Ама не може ли да се сети?
Поздрав eien!
25.06.2010 06:00
25.06.2010 17:42
02.07.2010 15:49
Вярно, че за теб си е ежедневие, а за някои от нас - спомен за нещо хубаво, но пожелавам всекиму да успее да го види на живо... или поне снимките. Цялата тази феерия от светлини си струва да се види, макар и за кратко!
09.07.2010 22:06
24.05.2011 11:55
24.05.2011 14:57
25.05.2011 17:38
31.05.2011 18:14