Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2009 11:33 - Ейен от Япония...коя съм всъщност?
Автор: eien Категория: Други   
Прочетен: 19024 Коментари: 57 Гласове:
28

Последна промяна: 20.05.2010 06:45


 
  1. За името.
            Джули. Така се обръщаха повечето към мен, по-краткото от истинското ми кръщелно име - Юлияна. На латински език, ако се налагаше, изписвах името си с началната буква “J”, а много по-късно с “Y”.               Така автоматично животът ми бе разделен на два единствени и най-важни периода: “J”  и “Y”, белязани с най-съществените събития в живота ми – двата ми брака. В единият бях Juliana, с краткото и смешно-сладко-Ю-чче, в другия Youliana, с нежното и сантиментално -Youlie.             Със сигурност, Y-периодът ” ще опиша в отделен постинг.             Голяма опитност в живота ми до избора на началната буквичка J, на която придавах такова огромно значение, бе запознанството, увлечението, любовта и брака ми с един Космополит, Гражданин на света, напуснал на 22 години родината си - Страната на изгряващото слънце. Там, както разбрах в онези години,  хората си нямат буквичката “л” и им е трудно да произнасят думи с тази буква. Той нежно се обръщаше към мен така: Юч-че. В този романтичен период на взаимно обричане и приемане на другия нееднопластово, взех решение, в паспорта и официалните си документи името ми да бъде изписвано с началната буквичка “Джей”, като мой си реверанс и към факта,че “J” е единствената латинска буква, която липсва в периодичната таблица.  
  1. Първолак, второ, трето отделение и малко след това:
Баща ми ме учеше: “Като вървиш с вдигната глава, тротоарът да трепери под теб. И винаги гледай хората в очите, говори ясно и точно, говори истината, истината и само истината. Не ми беше трудно. Уважавай хората-всички сме Божие творение и добавяше: in einem System gegenseitigen Respekts wird getan, was getan werden muss. Научих се да чета много, много малка. Той се разболя тежко, почти неподвижен, и неговото удоволствие бе, да   му чета наглас всеки ден вестника /казваше се “Работническо дело”/, а след него започвах с настолните му книги.Това беше едно от задълженията ми. Любимото ми. Нямах пълни пет години. Тогава и в последващите години нямах никакви ограничения. Баща ми поощряваше моето свободомислие, независимия ми и донякъде “опърничев” слънчев характер, ръководейки се очевидно от максимата :"Робската дисциплина създава робски характер."             Пратиха ме на курс по немски при една германка. Хелфер се казваше. Фина и приятна жена. В къщи майка ми я наричаше фрау Хелфер, а няколкото деца в нейното “Schule”- геносин Хелфер. Не разбирах разликата. Както и защо на улицата и в “шулето” трябваше да я наричам с това съскащо “геносссин”. Учехме здраво. Зубрехме рекция на глаголите, граматически правила, падежи и изключения. Всеки следобяд. Не ми беше трудно. Тя умело комбинарише дисциплината с любовта си към нас. Постъпвайки в това “училище”, аз говорех вече езика. Благодарение на нашите у дома. Фрау Хелфер правеше за Коледа мили подаръци на семейството ми. Не разбирах защо. Веднъж дочух случайно разговор със съпруга й, който предполагам също като мен се е чудел на нейното разхищение в онези бедни години, шепнейки му, че съм дете на изселени родители, софиянци, върнали се отново като “жители на голяма София”- с право да се живее, но не и да се работи. И това не разбирах.             Четях много. Книги далеч нe за възрастта ми. В онези детски години запомних, че никога не трябва да се лъже. За нищо на света! Това ми остана от периода, в който поглъщах необяснимо пристрастено ред след ред руската класика: и до ден днешен си спомням, когато Фьодор Карамазов признава пред стареца Зосима, че обича да лъже, старият мъдрец му казва: Най-страшната лъжа е да излъжеш ...себе си! Другите лъжи не са толкова страшни.....             Библиотекарката ми се радваше и ме поощряваше. Понякога се заседявах при нея повечко в дългите летни дни, когато цялата махала опустяваше и всички мои приятелчета и съученици отиваха някъде в провинцията на гости за лятната ваканция. “За да знае много човек, достатъчно е да чете, но не вагони с книги, а само правилните книги”, ми казваше всеки път тя, когато вместо двете книжки, които ми се полагаха като на “редови читател”, исках поне още една.
Нямах роднини.
Занимавах се с нещо далеч по-приятно за онези години: имах си Лексикон. Украсен със звездички, мъдри мисли и разбира се въпросник, на който всеки трябваше да отговаря точно и “неизопачено”. Някои от съучениците ми си слагаха закачливи снимки. Черно-бели до една. Нямаше я цветната фотография. Смели въпроси като “как се казва твоето гадже”, не смущаваше никого с такава директност, защото отговорът бе винаги еднозначен: “Тайна”! Следваше въпрос, който бях преписала от друг лексикон:“ Къде ще прекарваш свободното си време ако станеш: министър, дипломат, театрална актриса, прочут състезател”. Винаги следваха един от двата отговора: в София, на село. В дългите горещи нощи, там на осмия етаж, в малкото таванче без прозорец и вода, където ни бяха безнадеждно и несправедливо затирили, лежах трепетно-будна и чаках със свито сърце онзи свирещ и пронизващ тъмата скърцащ дъх за помощ, изцеден от болните дробове на баща ми, за да се надигна в миг, въоръжена със спасяващата гумена помпичка и впръсквайки живот от флакончето “dispne inhаl”, да подсигуря следващите му два часа живот. В онези нощи, плувнала в пот, под напечените керемиди на скосения таван, си представях тези четири професии:  министър, дипломат, театрална звезда, прочут сътезател. Отхвърлях ги в едни дълги и предълги безгласни монолози една след друга като неподходящи за себе си, когато порасна. Оставаше обаче винаги една. И нея привиквах в сънищата си, мечтите  и копнежа ми да съм полезна, да градя, да създавам.             От класа ми още никой не бе излизал в чужбина, а до сръбската граница, където се правеха събори, се искаше открит лист за посещение. Не всеки получаваше. Тогава разбрах значението на “богоизбрани”- бях някъде около 11 годишна. В милиционерския участък, молейки се за открит лист до граничния Димитровград, където “големите” благоволиха да ме вземат със себе си, та “ако се наложи да се разберем на чужд език, “ами, то да помогне, бе”, да, там, в обетования Димитровград, където можех да помириша и си купя един сапун “лукс”- безценно съкровище до момента... раздърпан “орган на властта” – един смърдящ и необръснат милиционер от районното, ме зашлеви в лицето с думите: “На неблагонадеждни, от "неблагудежни" семейства, не даваме!”        
Бях слабичка, нежна, малка и болезнено чувствителна, но точно тогава взех едно важно решение
, внезапно и импулсивно, както, когато човек се застрелва: да не оставя в никакъв случай всичко на съдбата и случайността, за да превърне живота си в лотария.
            Има ли такава и дали взех правилното решение?             Отговор получих в моя втори период от необикновения ми живот, онзи на началната буквичка на името ми -“Y”, като Youlie...

следва...



Гласувай:
29



1. tili - Прекрасен текст!
18.06.2009 12:22
Красив и леко тъжен. По нещо ми напомня собственото ми детство. Поздрави!
цитирай
2. lubara - Поздрави! На една моя приятелка!
18.06.2009 13:59
Eйен, това си е начало на " Романът на един живот" - например като заглавие на твоя роман.
цитирай
3. inakrein - Изчетох го на един дъх! Благодаря! ...
18.06.2009 15:41
Изчетох го на един дъх! Благодаря! Текстът диша! Поздрави и усмивки и чакам следващата част с нетърпение!
цитирай
4. dvd - Пишете превъзходно
18.06.2009 17:12
Беше удоволствие за мен.
Случката с Димитровград все още Ви боли и изглежда наистина е била повратна точка в живота Ви. Този параграф звучи доста по-различно от останалата част от текста. Може и да греша, естествено.
Доста искрен текст. Поздрави
цитирай
5. dressy - чакам
19.06.2009 08:38
продължението с нетърпение:)))
цитирай
6. palisandar - Препрочитам - синьо, откривам- ...
19.06.2009 10:58
Препрочитам - синьо,
откривам- теменужено,
очаквам - индигово.
В синьото е и кармина.

)))
цитирай
7. iliada - eien!!!
19.06.2009 11:00
Ти отново си тук и това е най- важното ,въпреки че в текста който чета усещам огорчение и болка.
Много добре написаното - но ти това си го умееш!
Искам да ти споделя и това- за малко / няколко години само след сватбата ми баба ми / вече покойница/ бъркаше имената на моя съпруг който се казва Юлиян с моето име и така з няколко години - той беше Илиян , а аз твоя адашка Юлияна!:)
Прегръдки от една вече бивша Юлияна!:)
цитирай
8. eien - Благодаря Илиада!
19.06.2009 11:02
Толкова сте винаги доброжелателна, мила...с такива хора животът е слънчев и усмихнат! Колко ми се иска да сте около мен...
цитирай
9. gitchkagramatikova - Приемате ли други хора в близост до Вас?
19.06.2009 12:03
Тук съм и Ви чета. :)
цитирай
10. veselinvalev - "J" & "Y"
21.06.2009 02:21
"- Как се казва твоето гадже?
- Тайна.
Най-страшната лъжа е да излъжеш ...себе си! Другите лъжи не са толкова страшни."

Дано да бъдеш в голяма степен искрена в този автобиографичен текст, Юли. Така или иначе човешката памет е избирателна. Интерпретацията на паметта ни - също. И то не заради вътрешните ни рамки на стила при писане или пък на стилистиката в самопреценяването ни.
Това което прочетох дотук много ми хареса. Наистина очаквам и аз следващото - като части от роман с продължение. Както са излизали, прочее, и немалко от романите на Достоевски. Желя ти успех. Голям успех! В това - да не излъжеш себе си.
Другите успехи не са толкова страшни.
цитирай
11. anastasiia - Изчетох го с интерес...
21.06.2009 17:24
Именно защото е написано искрено, непосредствено...
Тъжно...и истинско... Затова докосва...
Очаквам с нетърпение продължението, Юли...:)
И е хубаво, че отново сте тук ...
цитирай
12. sowhat - ейен, прекрасна си
22.06.2009 08:47
според мен светът губи от твоето неписане, ти си роден разказвач.
поздрави!
цитирай
13. kalin8 - Хареса ми!
22.06.2009 10:07
Защото чувствам , че е искрено. Не е важен нито стила, нито повода...
А т.нар."историчари" просто отминавай с мълчание!
Казва го човек, чийто прадядо по бащина линия е построил няколко български манастира по тъмните Балкани...
цитирай
14. eien - Калин 8, прекрасно е!
22.06.2009 10:46
В живота трябва да оставим следа. Прадядо Ви го е направил. Сега е наш ред, Калин!
цитирай
15. buket - "В онези детски години..."
22.06.2009 16:01
И сега сме в тях, не мислиш ли?
Всеки по своему...
цитирай
16. chinaware - И аз съм тук...
22.06.2009 17:08
Чаках да прочета с нетърпение... И дори на моменти се разпознавам-като спомени , черно бели, но скъпи.
Поздрави от Юлиана ...
цитирай
17. feq - И аз съм Юлия! Чудех се, каква ли е връзката между нас?
22.06.2009 19:07
Името!
Аз съм кръстена на месеца, в който съм родена - Юли.
В личната ми карта пише: Julia, а дядо / Бог да го прости/ ми казваше Юлче.
Невероятно е!
Красиво пишеш, Юли!
цитирай
18. optimum2 - Поздрави за поста
23.06.2009 18:34
Хареса ми и преминаването през времето.Който не се е стремил "да се имплантира в чужбина", ще му е трудно да разбере:
"Какво пък толкова има в едни спомени?"
За мен там е всичко.Един цял осмислен живот.
Благодаря Ви.
До нови срещи
:-)))
цитирай
19. alhimik1 - Здравей...наистина си добър разказвач, Юленце:)))
24.06.2009 08:41
и трябва да е начало на роман...прав е Любо!

Морето въздъхна и се изгърби от мъка за душите на моряците...

Нико
цитирай
20. eien - Ех, Никоо, така сте вдигнали мерника с Любара...
24.06.2009 08:51
Радвам се, че ви има няколкото души в блога, с които по свой си начин обменяме мисли и всеки ред написан вече не принадлежи на онзи, който го е публикувал, а на този, който го е прочел и възприел!
Попивам ви и ви се радвам...нега.
цитирай
21. krissi1 - Страхотно!!!
24.06.2009 09:04
Върна ме толкова години назад и ми стана хубаво, и малко тъжно...Много добре написано и с дълбок смисъл.Ще очаквам с нетрпение продължението.
Поздрави!
цитирай
22. voinov50 - Юлче :):):)
24.06.2009 11:38
Добрите мемоари се четат на един дъх.
Очаквам продължението.
Поздрави!
цитирай
23. анонимен - Wow!
24.06.2009 17:20
\m/
//
цитирай
24. hel - Вълнуващ текст.
25.06.2009 09:37
Много ме докосна. Написано е искрено и завладяващо.
Поздрави, eien!
цитирай
25. ivana59 - Особено ми е след прочита. . . нос...
25.06.2009 19:13
Особено ми е след прочита... носталгично и много емоционално.
Благодаря!
цитирай
26. galinabg - Eйен,
26.06.2009 11:45
Чакам продължанието с нетърпение....Потопи ме в един много интересен свят!
цитирай
27. dorichela - ейен
26.06.2009 15:35
С нетърпение чакам продължението! Поздрави.. Голям интерес пораждаш :)
цитирай
28. kardamom - :)
27.06.2009 12:05
поздрави и прегръдки от мен...
и много усмивки...
цитирай
29. anlov - Всичко ми оживя на монитора!
30.06.2009 18:45
Сърдечен поздрав, Ейен!
цитирай
30. cocolina - здравей Юли:)
04.07.2009 08:04
Мисля си и аз, като lubara че това е заглавие на твоя роман. Толкова хубаво си го написала. Защо не го напишеш и издадеш наистина?
цитирай
31. eliana - Здравей,Ейен!
04.07.2009 17:26
Днес те открих,както и ти мен-пропуск за мен.
Цветисто,увлекателно и живо повествование!
Очаквам продължение с интерес!
цитирай
32. plamender - Всъщност знам коя си!
07.07.2009 22:58
Нали чета блога ти! Честно казано друго очаквах от теб. Това не ми се чете. Не му е сега времето!
цитирай
33. eien - Пламендер, съжалявам, че съм Ви разочаровала.
08.07.2009 04:08
Но най-трудно човек може да избяга от себе си, а миналото е и част от нас самите.
Аз продължавам напред. Но вече и с новите си приятелства от този блог.
Благодаря, че Ви срещнах.
Поздрави, Ейен
цитирай
34. plamender - Колкото и да не ми се иска, не мога да не се съглася с теб.
08.07.2009 09:49
Иначе, трябва да призная, този път надмина себе си!
цитирай
35. анонимен - Човек не може да задраска миналото
15.07.2009 13:11
Много ми хареса постера на Ейен. Невероятен, този разказ влезе дълбоко в душата ми. Продължавай да пишеш. Човек не може да гради бъдещето си без да е стъпил на миналото, така, че г-н Пламендер не би трябвало да се разочарова. Какво по хубаво да помниш миналото и да продължиш напред с вярата, че ще промениш себе си и света.
цитирай
36. julllinkata - Ех, ейен
18.07.2009 01:03
Намерих част от себе си в текста (започнах да чета много малка и в предучилищната ме караха да занимавам групата, а за Юлия какво да кажа...:))....Но като цяло, опредлено имаш интересен живот. Ти самата си колоритна. Поздрави!
П.П. На мен ми викат Джулинка, Джу, Джо, Джу-дай, Юлето, Юлинка, Жужи, Жожо.....честно да ти кажа, всяко едно от тях е период и не:)
цитирай
37. yuliya2006 - ЕЙ ЮЛИЯ, ДРЪЗКА И НЕОБИКНОВЕННА ...
21.07.2009 08:05
ЕЙ ЮЛИЯ ,ДРЪЗКА И НЕОБИКНОВЕННА ЗДРАВЕЙ! ХАРЕСА МИ...МНОГО МИ ХАРЕСА ТВОЯТА ОТКРОВЕННОСТ, МЪДРИТЕ ДУМИ НА БАЩА ТИ И ТВОЯ ДУХ МИ ХАРЕСА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
38. elpidaa - Очаквам с нетърпение продължен...
22.07.2009 07:20
Очаквам с нетърпение продължението!
Поздрави!
цитирай
39. rudolphina - Радвам се, че споделяш разказа за ...
07.08.2009 09:34
Радвам се, че споделяш разказа за живота си. Има какво да чуем и да научим :)
цитирай
40. diso - винаги има какво да научи човек
13.08.2009 12:46
Стига да иска. Очаквам продължението...
цитирай
41. lpool - Увлекателен текст
17.08.2009 12:26
Увлекателен текст
цитирай
42. blagorodnik - Хайде!
30.08.2009 02:47
И аз чакам продължението :)
цитирай
43. ivich - Завладяващо е,
18.10.2009 09:20
Чете се на един дъх, хареса ми:)Поздрави за страхотния постинг:)
цитирай
44. ufff - Чудесна си!
24.10.2009 09:10
Да.
цитирай
45. raamonlubelm0nd0 - Затворете джаз-клуба!
01.11.2009 05:24
Наистина е страхотно!

И аз споделям мнението на другите от форума, че е крайно време да затворите джаз-клуба в Гинза и да се отдадете на писането :-) И тогава ще почнете да тичате повече :-) Вероятно.
цитирай
46. eien - Ha???????
04.11.2009 07:33
Sorry????????
цитирай
47. stoni - Хареса ми!
09.11.2009 17:12
Хареса ми!
цитирай
48. pulsar - Появяваш се в деня ми
20.12.2009 19:27
точно на време и място... Всичко е точно така както трябва да бъде! Днес и аз писах за Япония, за пореден път, за моята Япония!

Весели Празници на теб, прекрасна Ейен!
цитирай
49. zvezdichka - Твоят баща е
31.01.2010 22:53
бил страхотен човек. Поразиха ме думите, които ти е говорел още в толкова крехка възраст. Той е знаел какво иска, какво да търси и какво е полезно за своята малка дъщеричка. Това може само да ме радва. А като си помисля в днешно време как хората не осъзнават ценните неща или по скоро ги принизяват и заменят с посредственост и консумативност, с безпътица и гръмки и кухи слова - празнословие.
цитирай
50. eien - Ехххх, Звездичка!
01.02.2010 04:11
Едно благодаря от сърце за прекрасния коментар!
Прегръдки от отвъд океана, Ваша Ейен.
цитирай
51. giminibilibob - Истинско и вдъхновяващо!
08.02.2010 10:24
Вие наистина имате необикновен живот и талант да го разкажете по необикновен начин!
цитирай
52. plamenshopov - Чудесно откровение!
10.02.2010 06:13
“За да знае много човек, достатъчно е да чете, но не вагони с книги, а само правилните книги”
Ако познаете истината, истината ще ви направи свободни - Исус
Бъди свободна!
цитирай
53. anlov - Ох, тук е като в Библейската къпалня "Витезда"!
13.02.2010 20:14
Дори и за малко да се цопнеш, проказата на грозното ежедневие веднага те напуска. :)))
цитирай
54. eien - Поетите казват: Красотата е спасила човечеството!
14.02.2010 12:08
Добавям: и любовта, обичта, добронамереността, които открих в коментариите и на последните трима. Благодаря ви от сърце,
ваша, Ейен.
цитирай
55. breeze - Истината- мисля е един Път.
19.02.2010 12:58
Но щом не е единствен...малко сложно се получава.
Това е трудния път, защото не е защитен, надявам се в началото поне. Струва ми се че, който издържи по този път на истината, получава и житейска броня...
Дали познах че анонимния коментар, след моя, в един постинг е Вашия?
Тогава и бронята е пробиваема.:)

Гордата истина...
цитирай
56. toross - Разтърсващо, топло и мило -
05.03.2010 10:18
Така леко и красиво ме върна в детството. Продължавай - текстът ти е чудесен и ... най-важното истински, лек и носталгичен. Поздравления !!!
цитирай
57. анонимен - Юле, здрасти!
02.05.2011 15:39
Живи и здрави сте. Това е добра новина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 2777982
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20736