Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2008 14:16 - През тръни към звездите
Автор: eien Категория: Други   
Прочетен: 10094 Коментари: 35 Гласове:
1

Последна промяна: 17.10.2008 14:18


 

Per aspera ad astra”, красиво и точно го е казал древният Сенека. Точно това е и в едно изречение поредното ми изпитание и чудо в Япония. А в повече......

...преди някъде около десетина години на терасата на столичния “Радисън” ме представиха на един възрастен японец. Разбрах, че пристигнал в България за голям бъдещ проект. Придружаваше го дъщеря му. Грабна ме с изключително приятното си излъчване, лъчезарна усмивка и приветливост. Под окъпаното от звезди небе, подхванахме темата за “омиай” – японският обичай за представяне на двама млади с цел брак /донякъде като нашето “сватосване”/.  Споделяхме комични случаи и се заливахме от смях.

Знаела ли съм, че през есента на 2008-ма отново ще видя госпожица Токуда, този път в Токио, а нейният баща г-н Торао Токуда ще е реализирал проекта с болницата в София, че  ние двете ще продължим отново с “нашата тема” – тя все още неомъжена, аз - все още сама.

Дали тя е решила да ме изненада, или може би хората на г-н Токуда от “Токушюкай”, които сновеха уважително около нея...нямам представа, но след два дни получих предложение за безплатен пълен медицински преглед – “нингендоку”, който включваше и изследване за тумори и ракови заболявания с най-модерна съвременна апаратура - П.E.T., мамография, рентгени и т.н. съм Избягвала съм прегледи още от времето, когато като дете загубих баща си поради лекарска грешка, та доста дълго не се решавах да откликна на любезната покана.

И тъй, реших се. Отивам! Изследванията с прецизна апаратура в най-модерни съвременни условия продължиха цял ден. Придружаваха ме две сестри от момента на влизане до края - около 17:30 часа. Докато траеше единият преглед, медицинската сестра подготвяше следващия прием и без чакане се озовавах в кабинета на поредния лекар. В края на деня получих “обенто” – вкусно ядене поднесено в дървена кутия с пеградки и в тях добре приготвена природоцелесъобразна храна-с листче, на което прочетох имената на седемте ястия и съдържанието на витамини, протеини, калции и пр. Съблякох пижамата за еднократно ползване, приготвих се набързо и право към вкъщи. През следващите дни лекарски екип щял да се събере на консултация и да обсъдят резултатите, след което съм щяла да получа пълната картина и “оценката” за здравословното ми състояние.

Когато получих плика от японската болница с резултатите от изследванията, увлечена в ежедневните си ангажименти, не му обърнах внимание. Някъде преди лягане се сетих да го разтворя.

Бях сигурна, че всичко е наред!

Дали обаче?

Няма да описвам емоционално състоянието си, когато прочетох...точно и ясно: в дясната ми гърда, близо до лимфата, 5 мм-ово образование, което....е съмнение за РАК! Ужасссссссссссссссссс! Никому не пожелавам. Вперила очи, блокирала, йероглифите едни такива красиви и изящни, а с тях подписана присъдата ми. Веднага се усъмних в себе си, че нещо не съм разбрала добре от написаното, запалих колата и отидох до най-близката болница, за да ми разчетат правилно диагнозата. Какъв пазарлък падна с лекаря там. Не искаше да се ангажира да прочете и ред, не можело така, по нощите...най накрая видях някакъв в бяла престилка и се смили, явно много съм изглеждала зле ....помолих го да прочете само реда, който ме интересуваше. Уви, потвърди написанато. Трябвало да отида още веднъж на пълно изследване, така пишело...каза ми, да се прегледам още веднъж на друго място и да получа нова независима диагноза....

Прекарах нощта трескаво. С намерения за бъдещи действия, очертани до едно в черно. Ядосвах се ако пропусна някои, с когото следва да се сбогувам и списъкът с имена тръгваше отново като на лента. Толкова песимизъм, толкова отчаяние. Рухнала и безпомощна, взех библията, за да се помоля. Чета една страница, прелиствам втора и се улавям, че не вниквам в съдържанието, а си мисля за диагнозата ми – рак....Искам да се помоля, аз, която така лесно редя думите си в молитва, която така ревностно съм убеждавала всичките си приятели, че без Божията милост и любов сме загубени, не излиза нищо...глас не излиза! Единственото смислено нещо, което направих призори е, да изпратя съобщение по телефона на г-н Мурата /благ и вярващ японски християнин, с когото бях в Западна Австралия през юли и писах за това в предишния си постинг/. Изпратих по мобилния : “Моля, моли се много, много за мен. Моооляяя”! След половин час получавам отговор: “В Сапоро съм. Да, ще се моля! Какво е станало?” Не отоговорих. Нямах сили да обяснявам - в утрото собствената ми съдба изглеждаше още по-мизерна, мисълта ми тотално парализирана, а бъдещето ми вече с ясни черни контури– тъжно, болезнено, грозно... Последва телефон от Мурата –сан. Лаконичен разговор с него. Не исках нищо да обяснявам. Глъсът ми едва излизаше - пак помолих само да ме има в молитва. След около час отново телефон от него. Спокоен глас и неподлежащ на коментар: “Ейен, току що промених датите на престоя си и купих билет за Токио. Връщам се. Можеш ли да ме посрещнеш вечерта на летище “Ханеда”? Ако не можеш да караш, ще взема такси, ще се обадя щом пристигна в града”.

Преди да тръгна за “Ханеда”, отворих блога и написах на “лични съобщения” две до моите близки он-лайн приятели - Кл. и Т. Помолих ги да се молят много за мен. Написах и диагнозата.

На Мурата-сан изпратих съобщение с молба да помисли къде да говорим на светло място! Да, исках да е много светло, за да ми е неудобно да се разплача, за да може на светлина да прочете и той убийствената присъда, да си вземем завинаги до виждане /не исках никого около себе си оттук нататък/. Не исках никому да давам проблеми. Исках единствено да съм сама.

Часовете се нижеха бавно.

“Здравей, Ейен”, изненада ме приятният му глас в красивото мраморно фоайе на летището. Бях го пропуснала сред веселата глъчава от посрещачи и туристи. Поздравих, а сълзите ми готови да рукнат. “Хайде, аз ще карам. Отиваме до “Гинза”, каза той. След по-малко от 50 минути се озовах в  на  тихо и елегантно място - една прекрасна галерия за съвременно и модерно изкуство. Неговото работно място. Зад коженото кресло в съвременен дизайн известната фигура “Тораян” на нашумелия японски талант - Кенджи Янобе. Веднага съжалих, че никога повече няма да имам възможността да се радвам на неговите интересни динамични представления, наситени с толкова скорост и темперамент, модерни идеи и невероятен дизайн, подплатени с бързооборотна фантазия и с бунтовния устрем на младостта  и футуризма.

Поднесох папката с изследванията. Зачете внимателно. А аз, уфффф, колко съм суетна: при целия ужас, си помислих каква разтворена книга съм в момента- там с точност до мм съвременната медицинска технология ме представяше пред Мурата-сан с всичките ми несъвършенства - колко съм точно кг, височина, мазнини, състоянието на всеки един мой орган, ..всичко /тук май само жените могат да ме разберат от внезапното неудобство и от спомена ми, как някога съм подбирала черни обувки с подходяща височина токове за черните си панталони, или бежови обувки с бежови копринени чорапи и бежова пола, за да се слее силуетът в една удължена пропорция и постигна “крак до.....", как беше?, до......Седя прималяла в очакване, а  Мурата –сан ме чете, чете. Вдига поглед и бавно отронва: “Факт е, Ейен. Има нещо и трябва...” Прекъснах го с Bye, bye и хукнах да си вървя.  Спря ме внимателно и каза: Ейен, никога не ми казвай повече bye, bye”... едва успях да кажа: “Нищо не разбираш-не мога да понеса толкова болка и грозота. Представям си се без една...”захлипах...едва долавях думите му:

“Ейен, за мен си важна ти, няма значение с или без...а какво да правя ако изчезнеш...мога ли да живея дори да ги имам тях, а теб да те няма...Искам да ти помогна и мога да ти помогна, Ейен. Трябва да се молим, много да се молим - за Господ няма невъзможни неща! Ето тук, в лекарската констатация пише, че ти трябват много вода, зеленина, спокойствие. Разбира се, една операция е лека и убеден съм ще е безболезнена. Трябва да се отстрани това нещо. А още повече вярвам, че Господ няма да го допусне! Не може да е рак...как красиво блести косата ти, не е на болен човек...ето, утре ще отидем в Университетската болница. В “Кейо” са най,-най добрите лекари. Нека чуем и тяхното компетентно становище. Тук пише съмнение. Разбираш ли, не е потвърждение! И има препоръка за обстоен преглед. Друг преглед.Нали вярваш в чудеса, Ейеннн. Нищо страшно няма да се случи. Вярвам го!”...

Мурата сан е 7-8 години по-млад от мен, приведен на стола срещу мен и с усмивка редящ тези успокоителни думи, приличаше в снежно бялата си риза на гимназист...

На следващата сутрин ме взе с колата и потеглихме на пикник. Първият в живота му. И той също, като почти всички столичани-работохолици никога в живота си не си е помислял и за миг, че може да отиде в съботния ден на излет извън Токио. Но...това му се случи. И взе че го хареса. И във времето на дългите обстойни изследвания в “Кейо”, в последвалите дни на изчакване на епикризите и лекарското становище, се заредиха едни приятни дни на отмора сред природата – край нас езера, онсени, реки, под пиниите меко одеалце на “Ханае Мори” със сета за пикник,  разопакован и красиво подреден, а в красивите чиниики и чаши -сирена, френско вино и всякакви изкушения...а аз, някогашната софийска групарка, страхотен фен на рока, приседнала тихичко край него, слушам пясъчната бленда от китарата и красивия му глас и реда: “Сега Саймън и Гарфънкъл...да, да...Елвис...Елтън Джон, даааа и Дон Маккейн, разбира се, най-много добрия стар Дон....”

Нямаше да пиша за това преживаване, ако не е силно желанието ми да споделя следното:

-Разбрах отново и отново, че винаги трябва да вярвам силно в Бога и подложена на изпитание, още повече! Колко пъти само се самобичувах с въпроса - “Кой е без грях, Господи...Qui est sine peccato?”...дори само от това, че отправяме зов, изчерпаните ни резерви се попълват и ние бавно се изправяме - по-силни, по-мъдри, по-добри, по-здрави.

-В моя случай се оказа, че няма място за тревоги- мастна 5 мм бучица, каквито имало в по-големите гърди...Но...Жените, независимо от възрастта, никога да не се оставят и немарливо да се отнасят към годишните профилактични прегледи- вярвам в тази препоръка! Моля ви, от сърце ви моля, не допускайте моята небрежност! Убийствено е усещането с епикризата в ръка и въпроса забит като трън в мозъка -“а сега накъде”..

-Като галерист, заобиколен от приятен персонал – кураторки и художнички, с безкрайни срещи с много талантливи надежди на Япония в сферата на изкуството, с изложби и семинари на успешни талантливи творци, Мурата-сан, така разбрах, никога не е бил толкова безпрецедентно всеотдаен и внимателен, както във времето с моето “заболяване”, вдъхвайки ми кураж и вяра, много думи на истина, много жестове, ежедневни мейли и послания, дълги разговори и монолози, в които, учейки ме, че за да побеждавам, трябва да се уча на търпение и смирение, а болката е само един начин за дисциплинаране на душата....В един миг ми се прииска да разбера дали това внимание и себеотдаване е поради силната му вяра и обновено сърце към... неговата сестра във вярата, имаща нужда от подкрепата му в труден момент от живота...дали щеше да продължи да е същият и сега, след като се установи, че съм здрава...Отпъдих тази мисъл моментално! Нали с раздялата си преди около 15 години с моя японски съпруг се бях врекла никога повече да не разтварям японската книга ...

Щастлива и обичаща ви, поздрав за вас, скъпи мои:








Гласувай:
2
1



1. bemberski - Много се радвам, че няма място за ...
17.10.2008 14:42
Много се радвам, че няма място за тревоги! Пожелавам ти винаги да бъдеш здрава, за да се радваш на всичко красиво около теб!
цитирай
2. ianchefff - желая ти
17.10.2008 15:12
късмет и успех.
И бъди здрава.
цитирай
3. roksolana - ...
17.10.2008 15:19
Пост - като самия живот - има от всичко по малко в него...
Благодаря ти!
Бъди здрава и щастлива!
цитирай
4. lava - Радвам се, че всико е наред
17.10.2008 21:12
и ти пожелавам да е така и занапред.
Много е важно и мислите ни да са светли и да не губим вяра. Преживях много по-тежка ситуация: синът ми се разболя от рак преди 3 години и то с най-лошият вид ракови клетки. Но той имаше много силна вяра. Каза ми: "Майко, Господ ме обича и няма да ме убие. Това изпитание ми е пратено, за да преосмисля нещата от живота" и се справи. 40 дни след операцията туморния маркер беше в нормата и избегна химиотерапията.
Затова ти пожелавам много вяра, късмет и любов!
цитирай
5. merita - Искрено се радвам за теб и ти поже...
17.10.2008 23:07
Искрено се радвам за теб и ти пожелавам всичкото щастие на този свят!Нека тази вяра , която имаш никога да не те напуска мила !Бог е любов!Нищо не може да ни раздели от неговата любов!Поздрав!
цитирай
6. libertybell - Всичко е добре,
18.10.2008 01:33
когато завършва добре! Бъди здравa и щастлива, и никога не казвай никога:)
цитирай
7. temenuga - Преминавайки през вътрешния ад на съмнението...
18.10.2008 03:18
...откриваме доста неща за себе си и за отношението си към света...Хубаво е, че светлината е напред!
Бъди здрава!
цитирай
8. avangardi - Мила Ейен, пет пъти в живота ми се случва вече такова изпитание.
18.10.2008 06:57
Отново съм пред поредното. Напълно знам как си се почуствала.

"-Разбрах отново и отново, че винаги трябва да вярвам силно в Бога и подложена на изпитание, още повече! Колко пъти само се самобичувах с въпроса - “Кой е без грях, Господи...Qui est sine peccato?”...дори само от това, че отправяме зов, изчерпаните ни резерви се попълват и ние бавно се изправяме - по-силни, по-мъдри, по-добри, по-здрави."

Изградила съм в себе си много сила на духа и велико търпение. Живея все едно това не се случва за да ме убие, а да ме направи по-силна и мъдра, за да ценя живота във всичките му форми и недостатъци.

И всеки път съм изцяло отдадена на мисълта, че Бог наистина ме обича и винаги ми помага. Той и Пресветата негова майка са винаги в сърцето ми, като никога не се моля за себе си, а за моите врагове, за всички хора, приятелите ми и моето семейство.

Радвам се, че всичко при теб е минало с прекрасния изход. Не позволявай паниката да те обземе. Човек се ражда само веднъж и само веднъж умира. Не позволявай никога на страха да те убива по хиляди пъти не ден.
Прегръдки за теб с много обич - Илка

цитирай
9. kapriz - Уроците на живота
18.10.2008 10:56
"...изчерпаните ни резерви се попълват и ние бавно се изправяме - по-силни, по-мъдри, по-добри, по-здрави."
Това май е основното - забравяме да ги попълваме сами и затова ни пращат леки или тежки "напомняния", в които трябва да се вслушаме и да се поучим.
Докато четях поста ти минах през цялата гама от емоции - през радостта от новият пост, след това през съмнението и неверието, после дойде и тихият страх и накрая май имаше нещо като пречистване. Благодаря ти, че сподели. И от мен получаваш една голяма прегръдка и се радвам, нещата са наред.

цитирай
10. ribka - поздрав
18.10.2008 14:47
Ейен, поздравявам те с псалм 103! Бог е велик и милостив!
цитирай
11. ribka - Сол на земята и светлина за света - ...
18.10.2008 14:56
Сол на земята и светлина за света - това слово е вярно за теб Ейен. От далечна Япония "светиш" чак в България. Ти си благословена, Бог е с теб.
цитирай
12. iliada - eien!!!!!!!
18.10.2008 20:37
Не знаех за претесненията ти ,но ако беше споделила с мен вярвай ми щях да ти разкажа една подобна история и щеше да избегнеш тревогата която си изпитала!Съпругът ми е хирур и той също може да потвърди това!Започнах да пиша за нея в коментара,но реших ,че не е необходимо да го правя тук.
Радвам се ,че така щастливо се е развило всичко и ,че си усетила обичта и подкрепата на твоите приятели там .
Радвам се ,че си вече спокойна и най-вече здрава!БЪДИ ЩАСТЛИВА!
С ПРИЯТЕЛСКИ ПОЗДРАВ ! ИЛИАНА
цитирай
13. mitakat - eien
19.10.2008 13:00
http://www.youtube.com/watch?v=4sfnXWBug6E
:)))
цитирай
14. martiniki - :))
19.10.2008 20:31
Слава Богу!

Значи - с двойна радост от живота занапред!!
цитирай
15. gitchkagramatikova - Скъпа Ейен!
20.10.2008 17:42
В такива моменти човек не бива да остава сам. В никакъв случай. Хубаво е, че сте се обърнали към близък, а не сте се затворили в себе си...
Слава богу, отдъхнах си на финала! Как Ви даде сърце да изпишете толкова текст преди развръзката, що за мъчение!!!
Ако кажа, че се радвам за Вас, ще е малко. Затова ще отправя и аз мислено една молитва Свише за Ваше здраве и за здравето на всички хора, които обичам и познавам.
Ще Ви драсна нещо на бележка.
Поздрави!
цитирай
16. compassion - Познавах този страх, дето стиска гърлото
21.10.2008 13:17
и ако му се оставиш, те удушава. Много хубаво си го описала. Вярата дава сили.
Ти си станала по-богата...трябва да благодариш...
цитирай
17. anastasiia - Прегръщам те:)
21.10.2008 19:06
Вярвай в чудесата...и в бог!...
Всекидневно израстваме, вървейки по пътя си... И научаваме "уроците" си... А ти толкова живо, истински, искрено си описала преживяванията си, вълненията си, че и аз се вълнувах с теб... И..."порастнах", четейки те...
Поздрави..., усмихнати, топли...:)
цитирай
18. eien - Благодаря на всички коментирали и изказали толкова сърдечни и топли
22.10.2008 04:15
приятелски думи!
Иска ми се един ден с повече време..да събера всичките коментари и коментирали и на чаша питие в моя софийски дом да ги прочета пред вас!
Бъдете благословени и Господ да Ви пази в тези усилни времена!
цитирай
19. kult - ...
22.10.2008 20:51
Макар и да не се познаваме искам да ти пожелая две много лични неща: да бъдеш здрава и да бъдеш обичана!
Че ти умееш да обичаш в това съм сигурна!
Поздрави! )
цитирай
20. anlov - Оффф, камък ми падна от сърцето накрая.
22.10.2008 21:00
Радвам се, че всичко е свършило добре, а и ти си видяла в миговете на изпитание от какво се нуждае "вътрешният ти човек".
Сърдечни поздрави!
цитирай
21. feq - Привет, Ейен!
23.10.2008 10:24
Какво тук значат някакви си хиляди километри? Та ти си винаги сред нас!
Носиш в себе си безценни неща: Доброта, Вяра, Състрадание, Щедрост, Милосърдие, Нежност и Съпричастност...
Няма как БОГ да не е с теб!
С обич: Фея
цитирай
22. svalyacha - dobre e...
23.10.2008 14:38
dobre e, 4e ima6 samo polojitelni momenti, opredelno tova te pravi 4ovek.
цитирай
23. kuracpalac - Слава Ти Боже !
23.10.2008 18:32
Поздрав за Теб Еиен..
цитирай
24. bizcocho - . . . . . . . . . . минах през този ад:(-не ...
30.10.2008 00:13
..........минах през този ад:(-не се забравя.
Радвам се,че и при теб се е разминало!:),а пикници дано да има още:)
цитирай
25. helios - Слава Богу!
31.10.2008 23:18
Отдъхнах си...eien!
Сърдечни пожелания за много светлина, здраве и любов!
Поздрави!
цитирай
26. lubara - Здравей Ейен,
02.11.2008 12:54
Ейен ,
Няма нищо по-хубаво от здравето , приятелството и надеждата .
Радвам се , че ти носиш тези неща в себе си .
Поздрави
цитирай
27. eien - Любара, колко е приятно само!
20.11.2008 10:12
Един насърчителен подздрав и се чувстваш потребен!
Благодаря и дано някога пътищата ни се кръстосат за един кратък преход в планината с настроение и много глупости...аз май не успях да порасна, това е мнението и на сина ми...
Поздрави, Ейен
цитирай
28. lubara - Здравей Eien
20.11.2008 10:59
Че защо бързаш да пораснеш . Рано ти е още . А децата ни си мислят , че щом сме родители нямаме право на глупости .
Какво да ги правиш - мислят се за пораснали .
Поздрави
цитирай
29. dita - Ейен, обичам да те чета. Винаги у...
26.11.2008 16:19
Ейен, обичам да те чета. Винаги умееш да ме заредиш с много нежност и за сетен път да ме увериш негласно, че разбиранията ми за света са правилни, макар и неразбрана от тъврде много хора.
Имах нагласа да изчета всичките постинги, които съм пропуснала във времето, в което отсъствах, едва тогава да оставя своя коментар ненатрапчиво, малък жест на уважение и преклонение пред таланта ти да разказваш увлекателни и поучителни истории. Но твоята лична трагедия ме провокира да оставя точно тук мнението си. Нека е моята подкрепа към теб и искрено съжаление, че си преживяла дни на тревоги. Безкрайно се радвам, че всичко се е подредило по най-безболезнен начин. Бъди силна зад елегантния финес, който притежаваш. Ти си силна. Благодаря, че ни допускаш до твоя свят. :)
цитирай
30. pulsar - Всичко е точно така както трябва да бъде !
04.12.2008 21:17
Ти само си спомни...

От близо час съм в твоя уютен "дом", слушам саундтрака на "Мемоарите на една гейша" и си спомням за дългогодишното ми приятелство с невероятно красивата Наоко Танабе, с която не съм си писал от поне 10-на години... Знам, че тя е добре сега, и че някой ден ще я видя наживо в Япония...

Спомни си за себе си...
Любов и Благодарност
цитирай
31. eien - Пулсар, ако желаете мога да се видя с Вашата приятелка Наоко-сан
05.12.2008 05:55
или евентуално да я открия, ако сте загубил координатите й, вече направих това за една от пишещите тук. Каня Ви в дома си до 1 юли 2009, тъй че да се срещнете с японката наживо...Както ще Ви е най-приятно и най-добре. Насреща съм. Както аз, така и моят симпатичен син, който е половин японец, но говори и пише перфектно български.
Поздрави, Ейен.
цитирай
32. rotazia - Без Бога, нещата са толкова обър...
22.12.2008 08:20
Без Бога , нещата са толкова объркани , аз в едно мое стихотворение , незнайно защо съм написала , живота е остатъка до утре...И наистина , лягаме за сетен път да се заредим за следващия Божи ден , но знаем ли дали ще го получим , странно е , нали ?
цитирай
33. alhimik1 - Мила ейен, страшно се радвам...
22.12.2008 15:41
че лошото е зад гърба ти!
Много приятели в блога ти, са и мои от Хулите, нали знаеш...значи и аз съм твой.
За мен беше чест да ти гостувам:))
Сайонара;)
Нико сан-))))
цитирай
34. elidea - Едва сега те откривам, eien!
27.04.2010 23:29
Бавно те прелиствам и продължавам да се уча на търпение... Радвам се за твоя щастлив изход и че всичко страшно отдавна е зад теб! Аз все още преминавам през изпитанието...при мен нещата стигнаха до края. И след операцията, и след терапията все още се уча на спокойствие, на търпение, на любов. Разбрах, че тази болест се побеждава с вяра и с много любов. Може би няма да прочетеш този коментар, виждам че последните писани са от края на 2008 г., но аз искам да споделя това с теб и да те помоля да ме споменеш в молитвите си! Ели
цитирай
35. анонимен - AroundOfTheWorld.ru - Тайны планеты, необычные вещи, интересные события, мир вокруг нас, интересные факты
08.12.2011 18:24
<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/cosplay.html>косплей</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/francuzskie-bulochki.html>хлебобулочные изделия</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/china/neobychnye-dostoprimechatelnosti-shankhaya.html>достопримечательности шанхая</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/style.html>гангуро</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 1539596
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20702