Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2008 09:30 - За знаците от свише: /едно..две..три.. коя държава избииираш тиии/
Автор: eien Категория: Други   
Прочетен: 11013 Коментари: 36 Гласове:
1

Последна промяна: 01.08.2008 18:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Да съм била 4-5 годишна, когато се научих да чета. Че какво друго ми оставаше да правя, освен да отскачам до кварталната бибилиотека в дългите, безлюдни летни дни, когато “големите” от махалата бяха според мен цяла вечност във ваканция и я прекарваха при баба и дядо на село и в пионерски лагери....

В онзи августовски ден ми бе попаднало едно пожълтяло книжле за Австралия и го “изгълтах” веднага. Късния следобяд батко ме заведе на едно “далечно място” – в Паланковия двор на ул. “Веслец”. Три момчета от класа му заминаваха на другия ден на лагер и се бяха прибрали 2 дни по-рано от село. Момчетата разчертаха един кръг с участъци в него и написаха името на държавата, която си харесват. Трябваше им още един играч, а не фърфалак. Погледнаха ме снизходително и с половин уста ме пуснаха в играта. Какво бе учудването им, когато избрах непозната за тях страна, изписах я старателно – А-В-С-Т-Р-А-Л-И-Я, че и няколко неща им казах защо я избирам.

            ..Е-е-дно-оо..двее..три...коя държаваааа....обичах тази игра! Докато летях с тънките си крачета възможно до най-отдалечената точка от "моята държава" дочувах зад себе си броенето на играча в центъра на кръга и мислено вече бях в тази нова за мен прекрасна страна, а пред погледа ми  - скалистите пустини, осеяни с камъни и пресъхнали езера до хоризонта, Басовият проток, отделящ я от остров Тасмания, Голямата рифова бариера, която бе моето водно легло; изсъхнали дънери на змийски дървета и много, много бамбук; бягащите птици “ему”, върху чийто гръб се състезавах с червени кенгура с къси предни крака, приветствайки приклекнали златотърсачи с обветрени лица и широкополи шапки, дъвчещи тютюн..

            Следващата страна, която “посещавах” в игрите си бе Югославия. Избирах я заради началната й буква. Обичах да я изписвам! “Ю”- любима ми беше: една вълничка горе за море, и вече бях безстрашен мореплавател и морски пират; една отвесна чертичка, и мислено катерех с абсолютна координация и концентрация високи непреодолими върхове, преодолявайки ги без всякакъв страх от неизвестното; едно красиво колелце, което ми напомняше земното кълбо със седемте континента и в тях...моите красиви мечти с местата и интересни приятели, които очакваха с нетърпение един ден да ги посетя...

            В кратките почивки, преди да се спусне сумракът и да се разделим на две банди за другата любима игра :”стражари и апаши”, “големите” искаха да им разказвам за “моите страни” и "пътешествията ми в тях", всичко онова, което бях прочела и знаех за Югославия, Испания, Япония, Австралия...

            В онази нощ след като поведох и укрих от “стражарите” “ моите момчета” към катакомбите на ул. “Буда Пеща” и после се разделихме радостни от победата /бях страхотен смелчага и не се страхувах от нищо, най-малко от тъмното!/...сънувах... Белград.

            В съня ми - ясно очертан път, виещ се по един скат, 5 завоя и там -двуетажна тясна къща, варосана, с дървена веранда и стълби към горния кат. Предпоследните две стъпала с два огромни ръждиви пирона, скърцащи недразнещо. До стълбите - сива саксия, опримчена в огромно червено мушкато.

            Времето летеше. В съдбовни за мен години този сън се връщаше. Неведнъж. И винаги един и същ: както и първият път, стигах до Бялата къща с кола... знаех винаги какво следва след всеки завой, усещах лекота и желание да я видя по-скоро и...нагоре по стълбите до красивото червено мушкато.

            В деня преди абитуриентската си вечер сънувах отново къщата в Белград. Споделих пред съученика ми Цветан /за резил на елитната софийска немска гимназия той “върза” още на двайсет години в Щатите/, че сънят ми “идва” за втори път. Засмя се: “Значи, ще отидеш там!”, каза убедено Цветан /нямахме право семейството ми и аз да пътуваме извън страната, даже и открит лист за събора край Югославия отказваха, но думите му ми прозвучаха истински/... Когато татко почина, усетих, че ме докосва нежно с дланта си и ме успокоява да не плача...седях подвила колене върху светло зелената трева в един двор с извит стобор... вдигам поглед и виждам... Бялата къща с дървените стълби и веранда, а в ъгъла й грее красивото мушкато...когато се омъжих за бащата на моя прекрасен син...сънувах я отново...и..за втори път разказах за моя сън. Този път на него. Беше уикенд. Като обича японец, обича! Няма съмнения, няма гордост, няма предразсъдъци, няма "чакай малко", няма  - няма!

        Запали колата и потеглихме за границата...Настанихме се в “Интерконтинентал” в Белград, който май беше единственият луксозен хотел и тръгнахме за стария град /по това време в София, в театър “Балкан” на “Дондуков” играеха “Котаракът в чизми”, какво бе учудването ми като видях и там, че в техния куклен театър имаше представления за децата - "Мачок у чизмама"/.

            Уверено и нетърпеливо “насочвах” любимия до мен човек зад волана, разбира се, без да зная накъде....и...така, трябва да е минало час, когато изведнъж видях склона, да!, същия...дъхът ми каточе ли спря за миг... посочих с пръст и право нагоре ...до моята Бяла къща, кацнала накрая на прашния път.

            Железната ръждива порта не бе заключена. Влязохме.  Елипсовидният двор със светло зелената трева, дървеното стълбище, бялата варосана стена...всичко точно като в моя сън и в разказа ми пред него...

            Излезе жена, поздрави и въобще не попита какво търсим в двора й и кои сме. Обърнах се към нея на български: “Къде е червеното цвете?” Тя слезе по стълбите, предпоследните две изскърцаха по особен начин, така както винаги, когато в съня си  ги изкачвах на един дъх, за да се потопя в неземния аромат на красивото червено мушкато. Хвана ме за ръка и ме заведе до страничната врата на оградата, посочи ми мушкато в сива кашпа и каза: “Да му е хладно, съм го свалила.”

            Прегърнах я и се разплаках. Тя ме погали по корема и само каза: “Момче ще е"...Бях бременна, но въобще не ми личеше още...И аз знаех, че ще е момче, както и че ще има трапчинка, такава, каквато я “видях” в малкото лъчезарно момченце с черно бретонче, кацнало на раменете на онзи странен строен мъж с красиви дръпнати очи, с когото се разминахме преди много години по бул. “Руски” по време на Универсиадата в София, аз, бързайки за първия час при геносе Холм, който след часовете ме спря ненадейно, отдели ме няколко крачки от двете ми съученички и ми каза нещо странно: “Ейен, когато Богородица обича много силно, целува по бузката красивото дете и то има трапчинка”.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ


Тагове:   държава,


Гласувай:
2
1



1. pulsar - пишеш
01.08.2008 09:55
прекрасно... Истинско деЦтво си е това... Напомня силно за моето...
цитирай
2. boltendahl - Нямам думи
01.08.2008 10:01
Чудесно!!! Много приятно за четене. Очаквам продължението.
цитирай
3. eien - О-ооо, обезателно ще има продължение!
01.08.2008 10:04
Тези "знаци", които не ги разчитам, но ме съпроводиха и при последното ми пътешествие в Западна Австралия...
Благодаря за добрите и насърчителни думи!
цитирай
4. xunap - Четох го с удоволствие!
01.08.2008 10:29
Четох го с удоволствие!
цитирай
5. rpatel - Историята ти наистина ме увлече, с ...
01.08.2008 11:06
Историята ти наистина ме увлече, с нетърпение чакам продължението.
цитирай
6. melsun - :)
01.08.2008 11:15
Много увлекателно наистина! Изчетох го на един дъх!
Тези дни си мислех за "знаците"...
цитирай
7. анонимен - Хареса ми...
01.08.2008 12:45
много ме разчувства и дори се просълзих - навява ми спомени...
цитирай
8. slavei - Прекрасно е...
01.08.2008 12:46
Аплодисменти!
цитирай
9. minavam - Мммм:-)
01.08.2008 13:35
Чак мигам от удоволствие.
ще чакам и другите части.
цитирай
10. martiniki - и аз така
01.08.2008 14:37
на един дъх изчетох
цитирай
11. bovari - Вкусът на детството остава!
01.08.2008 15:04
Сънищата са като наши паралелни светове...а Вие сте били в този свят с любим човек! Щастлив човек сте! С нетърпение очаквам продължението.
Поздрави:)
цитирай
12. eien - Вярно е, аз съм много щастлив човек, Бовари!
01.08.2008 15:13
Имам Господ, прекрасен син и обичам да обичам!
цитирай
13. feq - Съдбата винаги ни праща знаци,
01.08.2008 15:56
които ние рано или късно разчитаме...
цитирай
14. didim - припомних си тази игра...
01.08.2008 16:10
за съжаление моите деца не я знаят...
чакаме продължение
цитирай
15. rumila - Да играем
01.08.2008 19:32
на държави! Обичам, обичам, обичам....
Върна ме в детските ми спомени мили които са жива вода!
Благодаря!
цитирай
16. iliada - eien!!!!!!!
03.08.2008 07:43
Детето в теб е живо , а разкза му евълнуващ и ме връща в един прекрасен свят -света на детството !Там ми е винаги уютно -ще чакам продължението с нетърпение
цитирай
17. galinabg - НЕВЕРОЯТНО!
03.08.2008 18:08
СЕТИХ СЕ, ЧЕ ПОДОБНА ИГРА ВСЕ МИ ПРОДОПРЕДЕЛЯШЕ, ЧЕ ЩЕ ЖИВЕЯ В РУСЕ. А ТОЙ ЗА МЕН БЕШЕ НА КРАЯ НА СВЕТА.НО....НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ.....15 ГОДИНИ ИЗКАРАХ ТАМ:))))))ЧАКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!
цитирай
18. cornflower - благодаря
04.08.2008 13:29
за вълнуващия разказ.
нека сърцата се пълнят само с любов - тогава Бог знае..
цитирай
19. blagorodnik - Обичам чудесата :)
05.08.2008 17:30
Еиен наистина си благословена и живота ти не е празен. Зарадва ме това което споделяш - толкова е светло и топло. Благодаря ти.
цитирай
20. mmmmmmmmm - Удоволствието е
06.08.2008 08:45
пълно!:)))
Поздравления!:)
цитирай
21. daisynka - :)
09.08.2008 12:47
много хубав разказ
цитирай
22. avangardi - Тази история е
12.08.2008 05:44
разказана толкова истинско, както и всички ваши прекрасни разкази, които четеш на един дъх и винаги остават в съзнанието ти с нежната прелест и чистота на изказаните думи и чувства!
Благодаря ви!
цитирай
23. eien - Благодаря на всички вас, мили съблогъри, за добрите и насърчителни думи в този коментар...
12.08.2008 09:03
колко му трябва на човек....при това далеч от Родината. Взаимност - това усетих..и ви благодаря!
цитирай
24. blast - Coole Sache;)
14.08.2008 11:18
Много яка история още малко да имаше и щяха ми се насълзят очите от умиление, невероятно увлекателно. Поздрави и все така да пишеш!;)
цитирай
25. kiarasoto - ДЕТЕТО В НАС
18.08.2008 09:24
Детето в нас е винаги най-живо,
то си остава в своя свят непроменливо,
защото чистота е неговата светлина,
а лябовта е пътят му на таз земя.
Не позволявай то да си отиде,
вземи го с теб,където и да си,
така ще бъде истинси щастливо
и ти ще чустваш,че си вечно жив.
ТО винаги с Бог върви и тебе води в светлини.
С какъвто и товар да си се натоварил,
когато сам останеш без багаж,
детето в тебе се събужда
и на сърцето ти е ведро пак.
Миг само с него да останеш
и си се върнал в своя дом,
направил си най-чуден избор-
дарил си го със своята любов.
цитирай
26. kardamom - ти си невероятна...
18.08.2008 09:49
усещаш света...и всичко наоколо...
поздрави и прегръдки...
цитирай
27. silencemurmur - Lesen
18.08.2008 19:19
und Weinen. Sehr gut geschrieben.

Gruss von Silence
цитирай
28. allbi - eien,
20.08.2008 10:12
най-щастливи са хората които обичат да обичат
като теб и мен...
не е ли време за продължението....:))
цитирай
29. flyco - спомних си
20.08.2008 18:19
Играта, играл съм я :) Предимството на държавите с дълги имена като Австралия и Югославия беше в това, че докато ги кажат имаш време за реакция, особено при издайническото "Ю" :)
цитирай
30. gitchkagramatikova - Хмм...
21.08.2008 17:09
Тая игра и ние сме я играли. А сегашните деца не знаят какво е усещането да се криеш в израсналата като тръстика трева по мръкнало, дърветата майчински да те обвиват с клоните си и да ти нашепват нещо неясно, а луната - да те вижда, но да си мълчи, смигвайки ти съзаклятнически... :))
Колкото до видението Ви за къщата - това е истински феномен! Нерядко и аз съм имала чувството, че нещо в живота ми се повтаря отново, виждам нови хора и събития, които ми се струват познати и изживяни, места, където съм била вече... но е доста по-смътно и забулено от Вашата къща. Наистина е много странно, но пък така описано е много красиво!
Поздрави!
цитирай
31. eien - Е, точно, де! Защо мислите, че искам да присъствам на
21.08.2008 17:31
Голямото събитие /стихосбирката Ви/, да дойдете до Токио....нещо е странно и настоятелно ...неопределено смътно чувство, че сме надничали във витрината на новопостроения ЦУМ и изложената червена кола не бе толкова интересна, колкото това, че се въртеше....отстъпих назад, за да се промушат други любопитни глави....спомням си красиви кафяви очи, изпълнени с възхита, омазаните с шоколад уста от закупените в гастронома шоколадови бонбони-бутилчици, пълни с ликьор....дали не бяхте някъде там с разтопения в ръката сладолед между две вафлени блокчета....
цитирай
32. анонимен - Спомням си
23.08.2008 14:12
как когато родителите ми ме водеха на мелба в ресторант "Берлин" или дядо - до КАТ на улица "Будапеща", тези имена звучаха в детските ми ушета - далечно и мистично. За съжаление така и не спестих пари за по-далечно пътешествие от Охрид, Струга, Скопие и Тетово.
цитирай
33. val - Интересно за четене!
18.10.2008 23:26
Определено леко и свежо ... чудя се някои неща ... аз също съм имала повтарящи се сънища, дори подобно детство.

Приятен и усмихнат ден!
цитирай
34. ufff - Радвам се, че го има този блог!
26.11.2008 05:44
Ти си увлекателен разказвач. Браво ти!
цитирай
35. eien - Уффф, благодаря Ви!
05.12.2008 06:05
Като имам предвид как прекрасно нижете думичките, оценката Ви ми достави толкова радост, но... някакси ми е смущаващо...
Hugs and blessings, Eien
цитирай
36. bist - Благодаря!
22.01.2014 14:39
иска ми се да видиш усмивката ми сега ... Благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 1539572
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20702