Прочетен: 37475 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2008 11:22
Зная, че постингът ми ще събуди съмнение, може би и присмех, затова искам най-категорично още в началото да подчертая, че всичко си е едно към едно самата истина и който не вярва в чудеса, да не го чете.
Събуди ме призори един неделен закачлив златен лъч, промушил се дискретно през зелената пиния, която почти закрива прозореца на спалнята ми. В същия миг сърцето ми си сви – “видях” в полубудното си състояние мама...а с първите трели на птичия хор, които долових, в полубудното ми съзнание изплува един наш диалог. Един от последните ни...
Спомних си мама, всяка сутрин на прозореца в началото на деня, една такава мъничка, фина, ефирна и тихичко прошепвайки утринната си молитва. Така започваше нейния ден.
Питала съм я, за какво се моли.
“Всеки ден едно и също: благодаря за изминалия ден и моля и в днешния Господ да ми подари чудо,” отговаряше мама и красивите й големи очи ми се усмихваха с толкова нежност и топлота.
“А защо на мен Господ не ми дава чудо”, питах аз.
“А ти искаш ли му? Стоиш ли с отворени очи и сърце, чакайки чудото? Което значи, продължаваше мама, да си много добър и отзивчив човек, да не се изкушаваш, да помагаш всекиму с всичко, да не се пестиш в добрите си постъпки, да не се гневиш, да отвръщаш на лошите приказки и дела с усмивка и искрена любов, да си деликатна, прецизна в думите и действията си, да следваш Истината и най-важното “ДА СИ БУДНА”..защото, давайки ти чудо Господ, в този миг ти може да си ядосана, припряна, залисана, изнервена...как ще видиш чудото, което Той ти поднася...”
Понякога съм се молила за чудо, вярно е. След нейната нелепа смърт-също. Най-много съм искала да не живея с мисълта за ужаса от неговата загуба, както и на всичките си близки, за които винаги съм се съмнявала и често самоупреквала, дали не съм могла да “попреча”, да предотвратя тези тежки безусловни раздели...
В днешния ден застанах твърдо в молитва. Исках да изпрося чудо. По съвета на мама даже не исках нищо конкретно. Нали Бог знае какво би ми донесло най-много радост, а и неочакваният дар е най-скъп!
Последваха предизвикателствата /разбирайте напрежение и нерви/ – ненадеен неделен ангажимент в работата...после докато шофирах... Малката библия в джоба на сакото обаче ми напомняше, че днешната неделя е по-различна... четях отделни пасажи, любимия финал на 19-ти псалом. Тоест, когато мога и каквото дойде от Книгата на живота. През деня телефонирах многократно в Киото и “извоювах” с постоянство в размяна на мейли и дистанционни разговори страхотна цена за нощувките на съблогърка, която не познавам и предстои да дойде в края на месеца в Япония /вж. постинга от март: “Мили хора, няма нищо страшно”/-останах супердоволна от цената за двете стаи, по-ниска даже от София: 35 щатски долара без закуска и самостоятелна стая със закуска срещу 64 щатски долара, при това във ваканционен сезон в Япония/. Продължавах да благодаря и пребъдвам в молитва. Не се оставих “залезът на слънцето да ме намери гневна”...
Неделният ден преваляше, а чудото не бе дошло.
Наближаваше 22 часа. Оставаха още 2 часа до края на деня. През целия ден не допуснах да не бъда “будна”. Помнех “заръката”.
...в късната вечер се бяхме събрали с японските ми приятели на чаша френско вино, когато тихо иззвъняване от мобилния телефон на Мурата-сан прекъсна за секунди комплиментите на приятелите за избора ми на чудесното “Сен Емилион” с игривия гранитов отблясък в красивите чаши. Още на второто-третото изречение той се обърна към мен: "Ейен-сан, би ли искала да честитиш успеха на моя приятел и партньор ? Току що е научил, че 21 годишната му дъщеря е спечелила първото място на Международния конкурс за пиано в Австралия?”
Кимнах и както си бях в настроение изказах въодушевено поздравления...само че вместо традиционното “омедетоу” /честито/ се получи нещо като “бих се радвала да се видим и лице в лице да Ви кажа “здравейте”. Разговорът между двамата продължи. Мурата-сан се обърна отново към мен и лаконично ме попита: “Ейен-сан, искаш ли да посетиш Австралия?” Неочакван кратък въпрос. Получи едно кимване на главата ми и лаконичното “Да.” Последва въпрос за точните ми имена...а аз през това време с приповдигнато настроение, концентрирана в една от най-романтичните в историята на виното странна сага за Дом Периньон, слепият френски монах-винар, отговорях всъщност някак си “ tokorode=by the way”. Още не отворили следващата бутилка и пристигна мейл...с най-неочакваната и красива покана за гостуване в Пърт /Perth/-най-големият град в Западна Австралия! С въртолета на нищо-не-ми-говорещия-до преди минути прекрасен и любезен господин Така от Пърт, в продължение на 7 часа ще обиколя западното крайбрежие на Австралия, ще посетя резервата за коали, Диамантения остров, ще посетим имението на по-големия му син със съпругата и дъщеря му и още, и още, което разбира се ще опиша в отделен постинг.
Мурата-сан поясни, че желанието на господин Така да закупи двупосочен билет първа класа било съвсем спонтанно - развълнуван от големия успех на любимата си дъщеря и моя "красив глас” /?!??/ и възторженост, с която ПЪРВА съм го поздравила, провокирала този жест.
И мама, и разбира се, и Господ знаят колко обичам уникалните места, чергарския живот, динамиката да не се застоявам дълго на едно място, страстта ми към пътешествия. Няма умора и насищане на моя изследователски дух!
Е, това ако не е чудо!?
Прочитайки постинга си, който нахвърлих спонтанно, искам да споделя, че на най-важните ми житейски кръстопътища никога нямаше някакви пътни знаци. Освен една табелка: ЧУДО. Тя е за всеки един от нас!
Поздрави.
04.07.2008 11:27
Поздрави, Ейен.
Хубав ден.
"“А ти искаш ли му? Стоиш ли с отворени очи и сърце, чакайки чудото? "
Много мило описание на закона за привличането. Преди малко точно за това четох и сега хоп! - ето едно негово проявление. Не че не ми се е случвало и преди...
Прилагам цитата: "Ако има нещо, което желаеш и в момента нямаш, трябва само да насочиш вниманието си към него и според Закона за привличането то ще дойде при теб, защото докато мислиш за предмета или преживяването, което желаеш, ти излъчваш вибрация и тогава, според Закона точно този предмет или преживяване трябва да дойде при теб.
Ако обаче има нещо, което желаеш, което все още не е дошло при теб и ти насочиш вниманието си към факта, че него го няма, тогава Законът за привличането ще продължава да откликва на тази вибрация на нямане и ти ще продължиш да нямаш, онова, което искаш. Такъв е Законът. "
Мисля, че това отговаря на библейската максима "Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори."
Пожелавам ви едно чудесно изживяване!:)
04.07.2008 11:55
Чудесата се случват постоянно. И знаците ги има!
Честита ти екскурзия!
:):):):)
Самата аз също съм изживявал чудо...Нещо, за което съм се молила, нещо, което съм очаквала...
И...много хубаво ми стана, като прочетох поста Ви...
Искрено се радвам на пътешественическото ЧУДО, което ви предстои...:)
Поздрави!:)))
04.07.2008 17:01
Поздрави, Ейен.
04.07.2008 17:30
имате благородна душа!
Желая Ви да изживеете Вашата мечта пълноценно ,а спомена от нея да ни я предложите в блога си ,който с удоволствие ще посетим!!!Радвам се за Вас !
Едно Ваше желание вече е изпълнено и в моя блог!
05.07.2008 09:28
Поздрави и да разкажете за резервата за коали, заинтригува ме! :-)))
Радвам се за Вас!
"- Вярвате ли в чудеса?
- Не. Аз разчитам на тях".
Но наистина трябва ДА СМЕ БУДНИ!
Аз вярвам в Чудесата, мила eien, с молитва или без - те се случват непрекъснато!
Поздрави: Фея
Когато оптимизмът е много голям,чудесата са неизбежни.
Поздравявам те от все сърце!
09.07.2008 10:09
А на останалите коментирали блога, едно голямо благодаря и пожелания за чудо от свише! И на Вас го пожелавам, въпреки че не вярвате. Нищо, имате време. Стойте само буден.
Поздрави, Ейен.
Пожелавам прекрасни мгове в Австралия!:)))
http://www.tarot.hit.bg/simvoli.htm
Поздрави!:)))
Как изкара в Австралия? :)))
Сърдечни поздрави Ейен!!
Вярвайте в чудесата за добро!
Да, ако очакваш чудеса те постоянно ще ти се случват.
Самата аз получавам всичко, за което моля Бога.
Невъзможно е човек сда оцелее при днешните обстоятелства в България, ако не търси сила свише и ако не вярва.
Съвсем скоро и аз видях усмихнатато лице на мама преди едно причастие..Мъртвите са пътепоказател, когато ги търсим в трудни моменти.
Благодаря, че сподели.
Поздрави от родината!
На всекиго приятел - на никого длъжник!
- карала ли съм някой да ме създаде? Каква ми е вината? Я да си гледат работата всички тия Богове дето искат да им се молим и да им искаме....
Аз имам един Бог и той е в мен. Другите не са ми Богове, а '' колеги по съдба'' :)
отвъдното на което се молим няма силата върху нас и не трябва да му се молим а да му заповядаме. Докосвайки се до нас то черпи от енергията ни и ни дава блага за които ни кара да се молим.
Не може едно същество да се моли на Бог който е различен от него.
Прав е БОТЕВ казвайки - ''О, мой боже, правий Боже. не ти, който в небесата Боже а ти който си в мене Боже - Мен в сърцето и душата!''
Ааа и имаш грешка в цитирането...огледай точния текс!
П.С. И все пак още в началото на творбата на Ейен е написано да не се чете от хора, които не вярват в чудеса! Щом си го направила значи въпреки всичко вярваш!
А за чудесата имам един въпрос: Вярвате ли във Феи?
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!.
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Тази молитва е едно почти сбъднато чудо, но не осъзнато..........
Всичко и самият човек е част от същността на Бога и без тази същност не може да го има, не може и нищо да направи.
Без движението, като част от същността на Бога, както и самият Бог не може да наприви нищо, а всяко движение с което прави нещо е част от всеобщото движение на Бога. Без движението той / човека/ не само че не може да бъде жив, да се движи, но не може да мисли и чувства. И проявата на човешката воля е от същността на Бога и тя може да бъде на лице у отделният човек за добро и зло,толкова до колкото е на лице обективната божа същност заложена в него.
Никакво действие, никакво чуство и мисъл не могат да се порадят у човека, ако това не е заложено и обосновано от божата същност заложена у него и произтичащиете от нея ненарушими природни закони, които в същност са божите закото, а не тия, които човек може да нарушава и да ги обявява за божи закони.
Всичко във Всемира, вечно и преходно, генетически е свързано със същността на самияа Бог и се развива по съответните генетични програми , заложени в съответните генетични начала обосновани от същността на Бога и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни/ божи/ закони.
По силата на тези генетични програми в миналото е имало динозаври,,като живи структури на божата същност, а днес без да е изчезнала същността от която са биле изградени ги няма. Ще го има ли човека за в бъдеще, като жива структура от същността на Бога, това само Бог може да каже.
22.11.2008 14:59
08.04.2009 17:32
http://www.petarvelev.info/miren_dogovor.html
http://www.petarvelev.info/miren_dogovor_ru.html
http://www.petarvelev.info/miren_dogovor_us.html
Тълкуване на Мирен договор с Небето
http://www.svidetelstva.info/downloads.htm
Прегръдки!