Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 13:06 - Нежно докосване до японската чувствителност
Автор: eien Категория: Други   
Прочетен: 44168 Коментари: 33 Гласове:
3

Последна промяна: 27.05.2008 15:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Нежно докосване! Да, няма друго по точно определение от обзелото ме усещане, когато през един слънчев ден на май посетих “Десетото международно изложение на розата в Токио”. С първия ми поглед през гостоприемно отворените му врати и застаналите до тях красиви японски момичета, със стилно издържани в пастелно розово костюмчета и шапчици с периферия, обточени в снежно бял копринен щирит, с приветливите им усмивки и искреното им желание да упътят точно и лесно всеки посетител, си помислих, че красотата се постига, вярно е, с нанотехнологии, химически компоненти и други съвременни научни открития и лабораторни експерименти, но истинската, неподправена, свежа красота – тя е Божие творение!

            Аристократичният вкус към подбор и подреждане на розите бе безупречно и ненатрапчиво проявен в “ Английската алея на уханните рози”. Следваха “Старинен тухлен зид с пълзящи рози по него” , “Английска къща с градина от розави храсти”, ”Японската градина с вписваща се недалеч от нея розава леха”...ох, как да не замре дъхът, когато спрях пред миатюрните кутийки от черно  копринено кадифе: в десния долен ъгъл цвят от уханна роза, а до нея...1 каратов диамант! Ненатрапчиво и силно въздействащо! Под кутийките скромен надпис” За дамата на сърцето Ви”. Посетителите взимаха кутииките от застланата в контрастен цвят правоъгълен подест, разглеждаха, любуваха се на красивите рози в меки преливащи се нюанси и ги поставяха обратно. На щанда нямаше продавач. Никой не “пазеше” кутииките в елегантна комбинация от роза и диамант. Снимах наоколо повече от час, спрях пред старинен геран, обрасъл с трендафил, обърнах се към изложените ценни кутийки - стояха си подредени, както си бяха.  Продавач или някой да ги пази, също не се появи.

            За да не помислите, че японците проявяват единствено вкус и премереност в тяхното дълбоко преклонение към красотата, снимах и нещо по-прозаично: дървена градинска ограда. Зад нея прелестно подредени в седемте цвята на дъгата розави храсти. Но не за тях ми е мисълта! В десния долен ъгъл на тази “обикновена” оградка, видях чудесно съчетание на естетичното с полезното – в оградата имаше направен отвор в размер около две на две педи с вратичка, която бе разтворена, за да се видят поставени гумени ботушки. Влизаш с тях, садиш, разсаждаш, подрязваш, почистваш, поливаш. Приключваш. Измиваш ботушките, слагаш ги в малкото “помещение” /тук пак се сетих за блогъра Янчефф, дали няма да се сети за някоя нова и подходяща думичка/ или " спциален отвор във формата на голяма кутия за обувки" в долния ъгъл до вратата на градинската ограда...и така до следващия път! От любопитство се загледах в такива огради в квартала, в който живея. Открих на някои!

            “Възможността за самоизраз”, така ми отговори един много възрастен японец, чиито  две почти  еднакви розави”произведения” –  два храста с човешки бой, издържани в нюанси на бяло и розово, всеки с над 10 000 цветчета, отглеждал в продължение... на 30 години!

            Той продължи: “Да отгледаш една единствена роза, означава да поднесеш своето благодаря на Бога и цялата си обич към хората! Аз имам желание да казвам благодаря непрекъснато,  много много повече от десет или двайсет хиляди пъти! Ето, всяка една роза си има име  /нежно погали едната/. Тази на върха е Юико и моето “аригатоу” /благодаря/ към безценната ми съпътница в живота, красивата ми и добра съпруга...ето Джюичи, Коджи, Мурата-сан... - приятелите ми от детинство.....момчетата, с които воювахме заедно през войната, да, ето тук... моите колеги и наши близки, с които “иссшьокенмеи”  /с общи усилия, заедно/ градихме без почивка следвоенна Япония..ето тези, които виждате тук са с имената на всички, които допринесоха да извървя до сега моя земен път”.

            Последва отново тихичко “благодаря”!

            От най-разпространените в Азия два вида хибискус, на Изложението бяха представени Китайската роза / Hibiscus rosa-sinensis/ - символ на Малайзия и Сирийската роза - националното цвете на съседна Южна Корея. В Малазия е нещо обичайно да видиш млади жени с такава роза /bunga raya-празнично цвете/, грееща в копринените им гарваново-черни  коси. Стилизирани цветове от хибискуса са умело втъкани в тънките памучни дълги поли на хавайките. Защото символиката на хибискуса варира от слава и богатство, лукс и могъщество, до....сексуално привличане.

            Японските декоратори отлично са успели да пресъздадат будистките представи за Еден чрез вариации с туфи мъх, бамбук, рози и каменни фенери, които преплитат мистика с духовност.

            Таланталиви японски градински стилисти изкусно бяха възпроизвели при аранжировката на огряното от меките следобедни слънчеви лъчи леко възвишение,  с “изписани” с мъх японски “канджита” /йероглифи/. Наситеното зелено допринесе за моята зрителна наслада и душевен комфорт, подсилени от  елегантните, “поставени” за "сайонара" /до виждане/ до изхода на Изложението два йероглифа -“сърце” и ” любов”.

            Отнесох в привечерен космополитен Токио нежността и деликатността от “изографисаните с мъх” два красиви йероглифа, чиято символика поднасям сега с уханието на една прелестна роза. Получих я за “до виждане” и веднага /по примера на възрастния японец, за когото разказах/ я нарекох на моите интелигентни съблогъри-приятелки и приятели с едно приятно събирателно име, на които поднасям от далечна Япония и моето голямо, десетхилядно “благодаря”.

1. Май, 2008 г.- Токио:

image

2. За дамата на сърцето-роза с диамант:
image


3."Автентична" къщичка от приказките на братя Грим, обрасла с виещи се рози:

image

5. Една от многото алеи с посетители:
image


6. Десет хиляди розички, наречени на имената на приятели и близки, равни на 10 000 пъти "благодаря", така каза "авторът" на 30 годишното розаво дърво:
image


7. "Розава фантазия " със Снежанка и джудженцата:
image









Гласувай:
4



1. анонимен - Къде са снимките на красивите японски момичета
26.05.2008 13:43
питам аз!
цитирай
2. ianchefff - страхотно
26.05.2008 13:54
както винаги.
Поздрави, ей.
:))
цитирай
3. ikoni - Боже!!!
26.05.2008 16:28
Колко е красиво...
Благодаря!
цитирай
4. ianchefff - tlnet,
26.05.2008 16:34
на десктопа на компютъра са ти...;-))
цитирай
5. eien - Тлнет, имаше един изтъркан соц. виц, че някакъв му бил толкова голям носът, че
26.05.2008 16:54
като сложили снимката му в паспорта, заради дългия му "клюн" не можели да затворят зеления паспорт...Сега...тези миловидни японки... ами Тлнет, не мога за затворя албума със снимки заради шапчиците им. Ще го пазя, обещавам. И ще го донеса в София през ваканцията, за да Ви покажа толкова красиви шапчици и ако можете да опитате да го затворите.
Поздрави!
цитирай
6. eien - Янчефф, явно постингите Ви са много силни и впечатляващи, след като във
26.05.2008 17:01
втори мой постинг се сещам при различни обстоятелства и в различни страни за Вас.
Жив и здрав бъдете и да ни зарадвате с един "пълнометражен"! Сили имате, доброжелатели и таланти около Вас също, остава Бог да разреши онази дреболия, свързана с финансите!
Поздрави!
цитирай
7. sensation - Това е чудна приказка, eien-сан!
26.05.2008 17:16
Благодаря, за красотата, която ни подарявате винаги от красива Япония.
Поздрави - Илка
цитирай
8. анонимен - ах-ах ейен
26.05.2008 17:20
цитирай
9. ianchefff - eien,
26.05.2008 17:22
работим по въпроса.
Благодаря.
:))
цитирай
10. анонимен - ммммм
26.05.2008 20:51
и ухание, и розов цвят усетих...благодаря!
цитирай
11. anlov - Ти
27.05.2008 10:07
направо ме съкруши с този възрастен японец!

Пост с особено очарование, което затрогва:)))
цитирай
12. eien - Доста дни минаха, в къщи стои в красива ваза от нефрит
27.05.2008 10:19
една Китайска роза! Онази, която ми подариха на изхода! И колкото пъти я погледна или усетя нежното й ухание, толкова пъти се сещам за този възрастен човек, който бе според мен доста над 80. Колко човечност и красота улових в думите му! Повече ме впечатлиха те, думите му, от двете красиви розави дръвчета, на които е посветил време и любов! Ето, тези възрастни хора - тяхната сърдечност, благост, смиреност, любезност, мъдрост, благочестивост...как да ги забравя..е, не мога! В сърцето са ми!
цитирай
13. elineli - Колко много красота тук :)))
27.05.2008 18:41
Къщичката.......не мога да и се нагледам :)))
цитирай
14. feq - Какво красиво докосване!
28.05.2008 05:42
Благодаря, eien, аз също имам китайска роза в къщи.
Поздрав сърдечен от мен: Юлия
цитирай
15. martiniki - :) интересно ми беше
28.05.2008 20:09
Прекрасни розови храсти! Градината на къщата на едната ми баба беше пълна с тях - във всякакви цветове.
цитирай
16. eien - Мартиники, винаги съм се възхищавала на търпението и любовта на всички онези, които имат
29.05.2008 05:06
към цветята и природата и съм уважавала и споделяла тяхната вътрешна потребност!
Поздрави
цитирай
17. martiniki - a dnes,
29.05.2008 19:27
сутринта брах маслодайна роза, много хубаво ухае, но се изринаха ръцете ми

интересно ми е да посещавам твоите странички - бъди здрава!
цитирай
18. iliada - eien!!!!!!!
30.05.2008 20:33
Невероятен е разказа ти посветен на това изложение!
С толкова топлота , възхита и доброжелателност поднасяш на всички нас този материял ,опита на Япония и нейните хора да намират и в дребните неща толкова много смисъл че аз съм възхитена!
Описанието на изложението и най- атрактивните моменти си ги предала така ,че все едно сме били там!
Разбирам чувството с което говориш за розите!Защото аз от много малка съм се запознала с тези нежни цветя , дори и с тяхното отгележдане в промишлени количества .Познавам и няколко атрактивни сорта ,които с удоволствие берях и подреждах във вази.
Най- впечатлена бях от " La Tour Eiffel"- с бедорозов цвят , дълга цветна пъпка и разкошен аромат!
Представям си каква красота е било това изложение и колко много от нея са поели очите ти!Колко от топлината и нежността която излъчват тези разкошни цветове е останала в душата ти!
Изненадана съм ,че розово дърво ,е отгледано в тази малка саксия!!!Ще опитам и аз все още имам време!:))))))))
цитирай
19. nadagr - Благодаря и аз
02.06.2008 09:41
за нежното преживяване.Попих уханието!
цитирай
20. cornflower - благодаря ти
03.06.2008 21:26
за разходката из японската градина. Виждала съм такава в Германия - майстори са в аранжирането.
Розата ми е любимо цвете и заради аромата й - парфюмът ми. На моя балкон отглеждам китайски рози.
Разказът ти е толкова истински, че аз "видях" изложението. Прибавила си голяма доза любов към изкуството на японците - затова се е получило.
Но позволи ми една забележка като художник -
дразни ме излишното вманиачаване и сантиментализъм в маниера на японците. Вижда се от снимка 7, която звучи твърде сладникаво с тези миниатюрки. Те и германците ги цвъкат подобни. От изкуственост сякаш липсва самата природа.
Съвсем девствена би прозвучала една градина аранжирана от ръцете на български художник.
От нашето по-хубаво нема!
Благодаря ти за великолепния разказ - надявам се моите забележки да не те обидят!
цитирай
21. анонимен - На мен Япония изобщо не ми харесва, ...
04.06.2008 10:29
На мен Япония изобщо не ми харесва,японците също;
цитирай
22. eien - Да, Корнфлаур, така показаната "паница" с героите от детската приказка
04.06.2008 10:37
наистина е доста кичозна. Добре че ми обърнахте внимание! Искам да поясня обаче, че красиви рози в комбинация с различни известни японски любимци,герои на Перо и братя Грим, бяха наредени на изложението около една издигната ограда и голяма врата на детска градина. Предполагам, че замисълът е когато красотата и уханието на розата привлече детския поглед, то самО се заинтересува за героите около цветята, тя да му бъде перазказана или посочени имената на героите от нея, за да запомни по-лесно и приказката, и героите....в този смисъл имаше логика и концепция.
Иначе вманиячаване и излишен сантиментализъм, не съм уловила у японците. Но пак казвам, при около 130 млн. население предполагам, че има и вманиячени и сантиментални. Едно е сигурно, имат преклонение към красотата! Не им я оспорвам, още повече, че ми харесва! Японците се грижат много за природните дадености на страната! Подобно отношение видях в Бавария, където бях за близо година или повечко!
цитирай
23. eien - itsasin69, нямате спиране!
04.06.2008 11:14
Колко пъти вече изразявате недоволството си и подчертавате, че не харесвате Япония! Да Ви кара някой да променяте мнението си? Нормално е да има хора, които ненавиждат японците, пълно е с българи около мен, които го твърдят, но не се прибират в Родината си, която демонстративно подчертават, че обичат от всичко най-много на света. Аз пиша постинги за страната, в която съм временно и очите ми са отворени за положителното, естетичното, красивото. Вие не го ли "виждате" това чрез филми, снимки, пътеписи и пр. за тази страна? Препоръчвам Ви да пишете за Германия и "Белите брези" в София. Знаете защо. И аз зная също.
цитирай
24. анонимен - ///
04.06.2008 11:29
Не разбрах в какво ме упрекваш.Ненавиждам Япония и японците но тебе те харесвам(забраняваш ли ми?)
По този начин аз изразявам слабоста си към теб.К'во съм виновен че не съм интелигентен,болезнено изживявам когато ми се карат.Ще се радвам ако си по-мила с мен:)
цитирай
25. lyudmilstefanov - Не се уморявай да ни радваш!
04.06.2008 16:35
Не се уморявай да ни радваш!
цитирай
26. diamantina5900 - И ние можем...
12.06.2008 11:51
Сигурно и ние можем да подготвим такова изложение!А дали няма да е необходимо пазители?Да,ценностната система на един народ!То темата няма връзка ,но аз се гордея,че в Япония има български мъж Калоян Махлянов и е на почит там!
цитирай
27. ahmeddogan - хаха
19.06.2008 15:34
1."с нанотехнологии, химически компоненти и други съвременни научни открития и лабораторни експерименти"
2.преплитат мистика с духовност
вие ли ги измисляте тези....така красиви слова:))
цитирай
28. kiarasoto - Благодаря!!!
03.08.2008 19:11
Благодаря ти скъпа,че чрез тебе и аз се докоснах до Японската чуствителност и красота.
Пишеш великолепно.Докосваш се до истински човешки чудеса и продължавай да ги обезсмъртяваш чрез прекрасните си разкази.
цитирай
29. gitchkagramatikova - ;))
21.08.2008 17:37
Ако ние, българите, още го хранихме онзи пиетет към розата - в близкото минало сме произвеждали годишно около 1000 кг. розов цвят, - както японците, цена нямаше да имаме.
Какво, ако бяхме избрали именно розовата кралица за национален символ, красящ еврото... Мадарският конник да не би да е по-български от хубавата българска маслодайна роза, с близо 400-годишна традиция, която, забележете, в момента се засажда упорито в Афганистан, за да измести тамошния опиум, захранващ голяма част от нарко-пазарите...
Вие в Япония ядете ли истинско българско кисело мляко, ми е интересно да разбера? Понеже ние не вкусваме вече такова, заменено със сухи закваски, консерванти и вода. И хубав кашкавал не опитваме, защото го правят недоузрял и понякога е по-жилав и от недоварено телешко месо.
Много е жалко, но уви, такава е милата родна картинка.
цитирай
30. eien - Ядем, ядем...и вкусно кисело мляко и храна, която
21.08.2008 17:46
е полезна за тялото,
която е чиста,
в която няма консерванти...
имам един постинг за двама дълголетници в Окинава- там май описвам с какво се хранят двама жизнени 100-годишни...влюбени един в друг и в живота японци.
Като си тръгна за България ще си взема истинско кисело мляко за закваска - ха-хааааа! Ще Ви дам!
Поздрави!
цитирай
31. gitchkagramatikova - ;))
21.08.2008 17:57
Иронията Ви е прекрасна и я отчитам!
Тия дни, като се поосвободя от служебните си и други ангажименти, ще ви сканирам хубаво с големите си рентгенови очи и няма да остане нищо скрито-покрито около Вас и блога Ви. :))
цитирай
32. pulsar - караш ме да ти подарявам...
04.12.2008 21:41
усещането си за Япония... А толкова много искам да я видя наживо... Благодаря за пореден път...

http://www.badzhakov.com/blog/?p=89
цитирай
33. анонимен - Благодаря
16.12.2011 07:55
Благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eien
Категория: Други
Прочетен: 2777951
Постинги: 71
Коментари: 3231
Гласове: 20736