Прочетен: 44197 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2008 15:55
Нежно докосване! Да, няма друго по точно определение от обзелото ме усещане, когато през един слънчев ден на май посетих “Десетото международно изложение на розата в Токио”. С първия ми поглед през гостоприемно отворените му врати и застаналите до тях красиви японски момичета, със стилно издържани в пастелно розово костюмчета и шапчици с периферия, обточени в снежно бял копринен щирит, с приветливите им усмивки и искреното им желание да упътят точно и лесно всеки посетител, си помислих, че красотата се постига, вярно е, с нанотехнологии, химически компоненти и други съвременни научни открития и лабораторни експерименти, но истинската, неподправена, свежа красота – тя е Божие творение!
Аристократичният вкус към подбор и подреждане на розите бе безупречно и ненатрапчиво проявен в “ Английската алея на уханните рози”. Следваха “Старинен тухлен зид с пълзящи рози по него” , “Английска къща с градина от розави храсти”, ”Японската градина с вписваща се недалеч от нея розава леха”...ох, как да не замре дъхът, когато спрях пред миатюрните кутийки от черно копринено кадифе: в десния долен ъгъл цвят от уханна роза, а до нея...1 каратов диамант! Ненатрапчиво и силно въздействащо! Под кутийките скромен надпис” За дамата на сърцето Ви”. Посетителите взимаха кутииките от застланата в контрастен цвят правоъгълен подест, разглеждаха, любуваха се на красивите рози в меки преливащи се нюанси и ги поставяха обратно. На щанда нямаше продавач. Никой не “пазеше” кутииките в елегантна комбинация от роза и диамант. Снимах наоколо повече от час, спрях пред старинен геран, обрасъл с трендафил, обърнах се към изложените ценни кутийки - стояха си подредени, както си бяха. Продавач или някой да ги пази, също не се появи.
За да не помислите, че японците проявяват единствено вкус и премереност в тяхното дълбоко преклонение към красотата, снимах и нещо по-прозаично: дървена градинска ограда. Зад нея прелестно подредени в седемте цвята на дъгата розави храсти. Но не за тях ми е мисълта! В десния долен ъгъл на тази “обикновена” оградка, видях чудесно съчетание на естетичното с полезното – в оградата имаше направен отвор в размер около две на две педи с вратичка, която бе разтворена, за да се видят поставени гумени ботушки. Влизаш с тях, садиш, разсаждаш, подрязваш, почистваш, поливаш. Приключваш. Измиваш ботушките, слагаш ги в малкото “помещение” /тук пак се сетих за блогъра Янчефф, дали няма да се сети за някоя нова и подходяща думичка/ или " спциален отвор във формата на голяма кутия за обувки" в долния ъгъл до вратата на градинската ограда...и така до следващия път! От любопитство се загледах в такива огради в квартала, в който живея. Открих на някои!
“Възможността за самоизраз”, така ми отговори един много възрастен японец, чиито две почти еднакви розави”произведения” – два храста с човешки бой, издържани в нюанси на бяло и розово, всеки с над 10 000 цветчета, отглеждал в продължение... на 30 години!
Той продължи: “Да отгледаш една единствена роза, означава да поднесеш своето благодаря на Бога и цялата си обич към хората! Аз имам желание да казвам благодаря непрекъснато, много много повече от десет или двайсет хиляди пъти! Ето, всяка една роза си има име /нежно погали едната/. Тази на върха е Юико и моето “аригатоу” /благодаря/ към безценната ми съпътница в живота, красивата ми и добра съпруга...ето Джюичи, Коджи, Мурата-сан... - приятелите ми от детинство.....момчетата, с които воювахме заедно през войната, да, ето тук... моите колеги и наши близки, с които “иссшьокенмеи” /с общи усилия, заедно/ градихме без почивка следвоенна Япония..ето тези, които виждате тук са с имената на всички, които допринесоха да извървя до сега моя земен път”.
Последва отново тихичко “благодаря”!
От най-разпространените в Азия два вида хибискус, на Изложението бяха представени Китайската роза / Hibiscus rosa-sinensis/ - символ на Малайзия и Сирийската роза - националното цвете на съседна Южна Корея. В Малазия е нещо обичайно да видиш млади жени с такава роза /bunga raya-празнично цвете/, грееща в копринените им гарваново-черни коси. Стилизирани цветове от хибискуса са умело втъкани в тънките памучни дълги поли на хавайките. Защото символиката на хибискуса варира от слава и богатство, лукс и могъщество, до....сексуално привличане.
Японските декоратори отлично са успели да пресъздадат будистките представи за Еден чрез вариации с туфи мъх, бамбук, рози и каменни фенери, които преплитат мистика с духовност.
Таланталиви японски градински стилисти изкусно бяха възпроизвели при аранжировката на огряното от меките следобедни слънчеви лъчи леко възвишение, с “изписани” с мъх японски “канджита” /йероглифи/. Наситеното зелено допринесе за моята зрителна наслада и душевен комфорт, подсилени от елегантните, “поставени” за "сайонара" /до виждане/ до изхода на Изложението два йероглифа -“сърце” и ” любов”.
Отнесох в привечерен космополитен Токио нежността и деликатността от “изографисаните с мъх” два красиви йероглифа, чиято символика поднасям сега с уханието на една прелестна роза. Получих я за “до виждане” и веднага /по примера на възрастния японец, за когото разказах/ я нарекох на моите интелигентни съблогъри-приятелки и приятели с едно приятно събирателно име, на които поднасям от далечна Япония и моето голямо, десетхилядно “благодаря”.
1. Май, 2008 г.- Токио:
2. За дамата на сърцето-роза с диамант:
3."Автентична" къщичка от приказките на братя Грим, обрасла с виещи се рози:
5. Една от многото алеи с посетители:6. Десет хиляди розички, наречени на имената на приятели и близки, равни на 10 000 пъти "благодаря", така каза "авторът" на 30 годишното розаво дърво:
7. "Розава фантазия " със Снежанка и джудженцата:
26.05.2008 13:43
Поздрави, ей.
:))
26.05.2008 16:28
Благодаря!
26.05.2008 16:54
Поздрави!
Жив и здрав бъдете и да ни зарадвате с един "пълнометражен"! Сили имате, доброжелатели и таланти около Вас също, остава Бог да разреши онази дреболия, свързана с финансите!
Поздрави!
Поздрави - Илка
26.05.2008 17:20
Благодаря.
:))
26.05.2008 20:51
Пост с особено очарование, което затрогва:)))
Поздрав сърдечен от мен: Юлия
29.05.2008 05:06
Поздрави
интересно ми е да посещавам твоите странички - бъди здрава!
С толкова топлота , възхита и доброжелателност поднасяш на всички нас този материял ,опита на Япония и нейните хора да намират и в дребните неща толкова много смисъл че аз съм възхитена!
Описанието на изложението и най- атрактивните моменти си ги предала така ,че все едно сме били там!
Разбирам чувството с което говориш за розите!Защото аз от много малка съм се запознала с тези нежни цветя , дори и с тяхното отгележдане в промишлени количества .Познавам и няколко атрактивни сорта ,които с удоволствие берях и подреждах във вази.
Най- впечатлена бях от " La Tour Eiffel"- с бедорозов цвят , дълга цветна пъпка и разкошен аромат!
Представям си каква красота е било това изложение и колко много от нея са поели очите ти!Колко от топлината и нежността която излъчват тези разкошни цветове е останала в душата ти!
Изненадана съм ,че розово дърво ,е отгледано в тази малка саксия!!!Ще опитам и аз все още имам време!:))))))))
Розата ми е любимо цвете и заради аромата й - парфюмът ми. На моя балкон отглеждам китайски рози.
Разказът ти е толкова истински, че аз "видях" изложението. Прибавила си голяма доза любов към изкуството на японците - затова се е получило.
Но позволи ми една забележка като художник -
дразни ме излишното вманиачаване и сантиментализъм в маниера на японците. Вижда се от снимка 7, която звучи твърде сладникаво с тези миниатюрки. Те и германците ги цвъкат подобни. От изкуственост сякаш липсва самата природа.
Съвсем девствена би прозвучала една градина аранжирана от ръцете на български художник.
От нашето по-хубаво нема!
Благодаря ти за великолепния разказ - надявам се моите забележки да не те обидят!
04.06.2008 10:29
Иначе вманиячаване и излишен сантиментализъм, не съм уловила у японците. Но пак казвам, при около 130 млн. население предполагам, че има и вманиячени и сантиментални. Едно е сигурно, имат преклонение към красотата! Не им я оспорвам, още повече, че ми харесва! Японците се грижат много за природните дадености на страната! Подобно отношение видях в Бавария, където бях за близо година или повечко!
04.06.2008 11:29
По този начин аз изразявам слабоста си към теб.К'во съм виновен че не съм интелигентен,болезнено изживявам когато ми се карат.Ще се радвам ако си по-мила с мен:)
2.преплитат мистика с духовност
вие ли ги измисляте тези....така красиви слова:))
Пишеш великолепно.Докосваш се до истински човешки чудеса и продължавай да ги обезсмъртяваш чрез прекрасните си разкази.
Какво, ако бяхме избрали именно розовата кралица за национален символ, красящ еврото... Мадарският конник да не би да е по-български от хубавата българска маслодайна роза, с близо 400-годишна традиция, която, забележете, в момента се засажда упорито в Афганистан, за да измести тамошния опиум, захранващ голяма част от нарко-пазарите...
Вие в Япония ядете ли истинско българско кисело мляко, ми е интересно да разбера? Понеже ние не вкусваме вече такова, заменено със сухи закваски, консерванти и вода. И хубав кашкавал не опитваме, защото го правят недоузрял и понякога е по-жилав и от недоварено телешко месо.
Много е жалко, но уви, такава е милата родна картинка.
която е чиста,
в която няма консерванти...
имам един постинг за двама дълголетници в Окинава- там май описвам с какво се хранят двама жизнени 100-годишни...влюбени един в друг и в живота японци.
Като си тръгна за България ще си взема истинско кисело мляко за закваска - ха-хааааа! Ще Ви дам!
Поздрави!
Тия дни, като се поосвободя от служебните си и други ангажименти, ще ви сканирам хубаво с големите си рентгенови очи и няма да остане нищо скрито-покрито около Вас и блога Ви. :))
http://www.badzhakov.com/blog/?p=89
16.12.2011 07:55